Тази нощ ще спим един час по-малко. Причината е, че в 3 часа трябва да преместим стрелките на часовника с един час напред и да преминем към лятното часово време. Въпреки че все повече се поставя под съмнение реалният ефект от този ход, над 100 държави в света местят стрелките на часовниците си два пъти в годината - през пролетта и есента, като сменят зимно с лятно часово време.

Идеята да се използва дневните светлина по-ефективно се лансира няколко пъти, като първия неин привърженик е американският посланик в Париж през 80-те години на XVIII век Бенджамин Франклин. Следващите опити за въвеждане на лятно часово време са от 1895 и 1908 година.

За пръв път това става факт в Германия през 1915 година, когато Първата световна война е в разгара си. Мотивът е, че така ще е пестят въглища, а промишлеността ще е по-ефективна. След края на бойните действия спира и прилагането на лятното часово време.

Реално, масово то се въвежда с петролната криза през 70-те години на миналия век. В България часовниците се местят от 1 април 1979 г.

Преходът от стандартно към лятно време е горе-долу на еднаква дата - последната неделя на октомври (а за страните от Южното полукълбо - последната неделя на март). Датата на минаване към лятно време обаче силно се различава: в много страни в Европа и Монголия това е последната неделя на март, в САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн - първата неделя на април, в повечето арабски страни - последният петък на април. В някои държави като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно време става на 1 април независимо от деня от седмицата.

Практиката да се сменя на времето не е еднозначно приета, което стана и причина за първи път тази година с въпроса да се заеме Европейският парламент, като през февруари евродепутатите решиха да се направи задълбочена оценка за ефекта от местенето на стрелките.