Светла Добрева

Можете да ги познаете по изказа. По техните крясъци, хленч и постоянно оплакване. Те са невъобразимо шумни, изключително глуnави и безмерно необразовани.

Те са агресивни, груби и нападателни. Отправят обиди, изсипват килограми опорки, като изписват тонове пропагандни тези, цитират части от някаква изопачена история, без да се потрудят да потърсят източници, за да са сигурни, че това, което твърдят, е вярно исторически. И си въобразяват, че са умни, начетени и компетентни.

Мислят си, че колкото повече сеят злъч и nсуват, толкова по-убедително звучат. Считат себе си за знаещи и можещи, а 

в душите им вирее невъобразима злоба, завuст и ненавuст

Надничат в дома на съседа, на колегата, на познатия. Водят надпревара с тях. Обсъждат външния вид на другите, а не поглеждат собствената си разчорлена косица, опърпани дрешки и изпити оченца. И се надпреварват – с другите, въпреки че никой не им обръща внимание, още по-малко някой ги признава за авторитети. Те обаче считат себе си за значими и важни.

Те са нещастни, но не го осъзнават. Мразят дори себе си, толкова са недоволни от живота и от собственото си съществуване. Цялата им същност е пропита с омраза и са се превърнали в едни клети същества, на които винаги, абсолютно винаги, другите са виновни за нещастното им битие и житие – за нищетата и за личните им неуспехи.

Смятат, че всички са им длъжни, а самите те – винаги прави в своето недоволство и озлобление. Изискват помощ, но отхвърлят всяка възможност да помагат. Пищят, че са бедни и че държавата не мисли за народа, а не излизат от заведенията и магазините и гордо ни показват снимчици на софрите си – с ракийката и салатката, с кюфтенцата и наденичките. И междувременно не спират да мрънкат и да се оплакват.

Мразят Европа, но живеят в Европа

 Ненавиждат еврото, но работят из европейски държави и получават заплатите си в евро. Обменят левчетата си в евро. Влоговете им са в евро и си купуват домовете с евро. Но крещят и вият срещу еврото, за да не им се отнеме суверенитетът... с еврото, защото:

„АМИ САМО БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ И ИМЕ НИ ОСТАВА... ВАЛУТАТА НИ ПРЕДАДОХА... ЗЕМЯТА НИ Е ИЗКУПЕНА... ВОДИТЕ НИ СА ПОЧТИ ПОД КОНТРОЛА НА СИОНИСТИТЕ... ЕЗИКЪТ НИ Е ПОЧТИ ВЗЕТ ...“

И отчаяно се опитват да дърпат България назад – далеч от европейската цивилизация.

Издигнали са в култ всичко руско, но така и 

не избират русия за свой дом

 Правят се на глухи, когато путин им отправя сърдечна покана да се заселят в блатото. Не осъзнават, че така ще заживеят сред себеподобни и ще се почувстват най-накрая щастливи. Там – в диктатурата, в онзи свят, който са издигнали в култ – тяхната майка русия.

Те обичат русия. Чувствата им стигат чак до обожание. И оправдават всяко убийство, мародерство, изнасилване, отвличане. За тях путин е Господ. Прекланят се пред него и го величаят. В домовете им присъства червеното знаме, на стените им виси ликът на убиеца, а сърцата им страдат неутешимо по онова – миналото време. Русоробското време на соца, на бозата, на мазната баничка. На сивотата и на мизерията.

Носталгията е налегнала дори техните деца, които съвсем не знаят за какво говорят родителите им. И си мислят, че това е патриотизъм и родолюбие, а всъщност се кланят на чужда държава.

Те са бездушевни и nрости. И са навсякъде около нас. И ни излагат – като народ и държава.

Те са мракът на нашето общество.

Те са българските русофили.