Димитър Попов

Провалът на преговорите за правителство беше очакван и закономерен. Той е венеца на едни безсмислени избори, които проведохме през октомври миналата година, и вероятно е началото на още едни безсмислени избори, които ще проведем през тази пролет.
Защо се проваля отново и отново всеки опит за съставяне на редовно правителство?
Конкретната причина и този път е в неразбираемия инат на Бойко Борисов да прави коалиция с ППДБ на всяка цена. Защо му е необходимо това остава загадка, казват неговите хора. Допускат, че избива комплекси от Банкя. Факт е наистина, че в няколко поредни парламента той поставя разговорите с ППДБ в центъра на политическите си намерения, и в някакъв смисъл доброволно става 

заложник на по-малката, но по-радикална коалиция

 В този парламент например можеше да преговаря с ДПС на Пеевски, БСП и ИТН. Можеше да привлече депутатите на Радостин Василев, ако някоя от двете малки партии му беше отказала преговори. Но той отново се съсредоточи само върху ППДБ, сякаш без тях всяко редовно правителство губи смисъл.

Има ли политическа логика в неговото поведение?

Логика има само ако допуснем, че той истински се страхува от ППДБ и вижда в тях най-опасния си политически противник. Как действате, когато срещу вас има силен враг, от когото се страхувате много? Или се опитвате да го привлечете с някакви облаги, да го направите приятел или коалиционен партньор във властта например; или се опитвате да го разколебаете и да го уплашите така, че да му отнемете силата и енергията за битка. При всички случаи обаче крайната цел е да го елиминирате от терена, а за тази цел се използват и двете тактики.
Факт е, че Борисов опита и двете наистина. В 49-я парламент той направи коалиция с врага си. Не успя да го спечели за приятел, но достатъчно разколеба електората му, така че от силна и голяма партия, ППДБ се превърнаха в една от средните партии в парламента.
В последните месеци той опита другия подход – да разбие вражеската коалиция отвътре, и то окончателно. Използва глупостта на лидерите на ППДБ, като ги вкара в играта за председател на парламента по най-нелепия начин – принуждавайки ги да търсят 

управленско мнозинство с Възраждане

 Така вби първия клин между ПП и ДБ, направи разлом, който после разшири и подсили с прокурорски обвинения срещу целия управленски елит на едната от партиите.
Сигурен съм, че Борисов не очакваше да създаде нова коалиция с ППДБ в този парламент. Това беше невъзможно и той отлично го знаеше. Преговорите за правителство, които поведе с тях, имаха съвсем различна цел – да подчертаят гибелта на тяхната коалиция. Да преговаряш с едната партия, докато другата стои отстрани и роптае, беше начин да покажеш на избирателите им нагледно, че двете партии нямат нищо общо помежду си. Дали избирателите са разбрали това послание ще видим на следващите избори, но Борисов направи необходимото в тази посока. 
Самите преговори постигнаха още няколко цели, които съм сигурен че Борисов е поставил предварително. Едната беше да отложи предстоящите осми избори за подходящо време през пролетта. Сега връчването на мандатите ще завърши към края на януари, а 

гласуването ще бъде в началото на април

Другата му цел беше да стегне своя електорат. Има доста сигнали, че партията е недоволна от прекалено мекия и гъвкав Борисов, който видимо е готов да предава без бой спечелените на избори позиции. В един момент той се оказа сам срещу цялото си обкръжение, което възропта срещу неговата мания да се коалира с ДБ на всяка цена. Избирателите не разбират политическата му логика, макар такава очевидно да има. Те разсъждават в психологически категории, които класират Борисов в графата страхливци. Ето защо той им даде ясен знак, че втвърдява позицията и компромисите свършват. 
С това приключи и сагата с ППДБ. Ако на следващите избори резултатът на двете партии е под 10%, което е очаквано след крамолите в тяхната коалиция, Борисов ще може да си отдъхне най-сетне.

Разбира се, за поредния провален парламент има и други причини, вече извън партийните лидери и техните ходове в политическата битка.
Голям проблем са твърде многото парламентарни партии. В парламент с осем, а може би и девет партии, да очаквате работеща четири или пет партийна коалиция е безумие. За да оцеляват с 10 или 20 депутати, за малките партии е важно високо да крещят, агресивно да отричат останалите, да изкарат хора на улицата, ако се наложи да нападнат и самия парламент. В такова радикалното поведение се крие тайната на тяхното оцеляване. В 51-ия парламент стигнахме до абсурдна от гледна точка на политическата теория битка за председателското място, водена между двете най-малки партии – БСП и ИТН. Пет от партиите заедно и много гръмогласно оспориха резултатите от изборите и намесиха Конституционния съд в своите битки, а най-малката партия, с 12 депутати, поиска санитарен кордон срещу най-голямата, спечелила изборите.

Няма съмнение, че за да има работещ парламент и редовно правителство е нужно

броят на партиите да бъде намален

Това може да стане с вдигане на прага за влизане в парламента от 4 на 8%. Така ще отпаднат онези партийни проекти, които сега разчитат изцяло на купени гласове и на много пари, струпани зад тях от тайни олигархични кръгове. Такава промяна предложиха и политолози, и специалисти по избирателно право, аргументирах такова предложение и аз преди няколко месеца. За съжаление обаче, приемането на промяната не е на дневен ред и партиите едва ли ще се съгласят да я направят. Още по-малко вероятно е да се съгласят на мажоритарни избори, които ще съсредоточат парламентарната власт в ръцете на две големи партии. Действащото изборно законодателство засега ще си остане каквото е, и следващия парламент пак ще се окаже прекалено многопартиен. 
Това ще означава, че и 52-то Народно събрание е обречено на кратък живот, освен ако разпределението в него не е такова, че да позволи на ГЕРБ коалиция с други партии, без ПП и ДБ. Обикновено в България коалициите се изработват преди самите избори. Причината е, че социолозите правилно предсказват бъдещото разпределение в парламента и партиите знаят кой на кого може да разчита. 

Според прогнозите сега, втора политическа сила в бъдеще ще се окаже Възраждане. Ако това се случи, победителят ГЕРБ със сигурност ще има повече шансове за коалиция с по-малки партии по геополитически признак, а това ще направи по-вероятно и едно редовно правителство без Възраждане. Шансовете са минимални наистина, но ги има.
А дотогава ще гледаме поредния епизод на една безлична и ненужна предизборна кампания, която вече е започнала и в парламента, и по медиите.