"Проектът АЕЦ „Белене“ е без държавна и корпоративна гаранция и без сключване на дългосрочни договори за изкупуване, ще участваме единствено с апорт на активите". Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред БНТ.
„Процедурата е без държавна и корпоративна гаранция и без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия и всякакъв тип друго подпомагане. Ние ще участваме единствено с апорт на активите, които притежаваме по този проект и няма да влагаме повече финансови ресурси. Това е стъпка, която ще бъде предприета при стартирането на преговорите“, каза още Петкова.

„Трите компании са решили да обединя усилията си а участието си в процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“. Това е решение на корпоративно ниво. Те са подписали Меморандум за сътрудничество в тази процедура. Процедурата е в ход и има съответните етапи, които ще бъдат извървени, но изходът не е предрешен. Тя трябва да бъде при равни условия за всички други участници. Те са големи компании в областта на адрената енергетика. Те са изключително силни компании, които участват в процедурата за избор на стратегически инвеститор“, посочи министърът.

„Коронавирусът наложи забавяне и изоставане на процедурата. Има необходимост всяка от компаниите да изпрати свои представители, които на място да се запознаят с информационната зала за проекта и това физическо присъствие е невъзможно за момента заради вируса и поще няма дата, на която те да бъдат тук“, каза още тя.

„България разполага с оборудване, което сме си купили, то е на площадката на АЕЦ „Белене“, българско е и си е наше. Инвестирали сме 3 млрд. през годините от българските данъкопладци по този проект. Имаме и лицензирана площадка със съответната инфраструктура. Това е изключително сериозен аргумент да използваме тези сериозни активи.
Атомната електроенергия е един от изходите за справяне с емисиите и климатичните промени. Базовите мощности на България са АЕЦ „Козлодуй“, която е 200 мегавата и нашите въглищни електроцентрали, които са 6974 мегавата. Ако разгледаме сценария за беземисионната икономика до 2050 г., държавите членки, в това число и България, ще бъдат изправени пред сериозно предизвикателство. Ще се борим докрай за нашите въглищни електроцентрали. Тук става въпрос за енергийна и национална сигурност“, посочи Петкова.

"Проектът за АЕЦ „Белене“ не е нов, това е старият проект с двата реактора който беше спрян през 2012 г., но сега продължава. Договорът за Евратом определя основната правна рамка, свързана с развитието на ядрената енергетика и всички проекти в тази област в рамките на ЕС. България като член на ЕС има ангажименти по този договор, който предвижда, че всяка държа ва членка, когато изгражда определена ядрена мощност или ще прави промени по отношение на проектите, е длъжна да нотифицира ЕК . Режимът за това е разписан ясно е Регламент 1209, който ясно казва какво следва да се направи. Договорът за Евратом предвижда че всяка държава членка до 3 месеца, преди да започнат първите договори с доставчици, е длъжна да нотифицира ЕК във връзка с проекта. Ако проекта се осъществява със собствени средства на държавата, тя трябва да нотифицира ЕК до 3 месеца от започване на същинската работа“, посочи министърът.

При хипотезите при вече съобщени на ЕК проекти, какъвто е нашият случай, се предвижда бъде направена допълнителна нотификация по отношение на инвестиционния проект. Не е налице задължение на България да информира ЕК, налице е задължение ако процедурата приключи успешни и ако бъде избран друг инвеститор. Тогава той е задължен да нотифицира промените в инвестиционния проект, каквито несъмнено ще има“, каза още тя.

„Информирах ЕК какво е развитието на проекта с писмо от 29 май 2019 г., където е описана цялата процедура. Информирали сме ЕК, след като този проект е вече е одобрен и сме счели за необходимо да информираме Комисията.
Този проект не е нов. С Решение 250 от 2012 г. МС е спрял този проект през 2012 г. Това е старият проект с двата реактора. Решението 250 от 2012 г., с което през 2012 г. беше спрян проектът „АЕЦ „Белене“, е отменено и статусът на проекта е върнат такъв, какъвто е бил преди неговото спиране. Площадката е лицензирана“, допълни Петкова.