Откъси от новия роман на Теодора Димова "Не ви познавам", по който писателката работи, ще бъдат представени от актьора и режисьор Стоян Радев на 1 септември в Художествената галерия в Созопол. Авторката ще разкаже на публиката подробности от творбата, която предстои да бъде издадена до края на годината, предаде БНР.

"В близката ни минало е било много популярно да се четат откъси от още непубликувани романи. Баща ми (писателят Димитър Димов - б.р.) често е събирал свои приятели и часове наред е четял пред тях текстове, върху които работи. След това те са обсъждали, а той е споделял, че такива разговори са му били изключително полезни", разказа Теодора Димова.

По думите ѝ това е проверка за самия текст и проверка за това какво читателите очакват:

"Романът се занимава с днешния ден, занимава се с начина, по който реагирахме на пандемията, занимава се с протестите, с тази външна шизофрения, която е в обществото ни, и ние постепенно я интериоризираме и тя става наше вътрешно състояние".

Внучката на една от главните героини в романа "Поразените" е главен герой на новата творба на Теодора Димова.

"Това, което в романа е наречено "деветосептемврийски манталитет", продължава да живее и днес. Този манталитет посяга, пуска пипалата си към главната героиня на "Не ви познавам" и тя установява, че това е това е същият манталитет, който е убил нейните предци и е променил съдбата им. Сега този деветосептемврийски манталитет е с нов дрескод, но неговата ядка е една и съща", сподели писателката.   

Според нея усещането за катастрофичност е характерно за последните години:

"Като че ли една катастрофа се задава на забавен каданс, както беше с пандемията. Ние не успяхме да я осмислим. След това се зададе нова - войната в Украйна. ... Разделението не го преодоляваме, а дори става става все по-дълбоко и категорично. И за мен е все по-страшно. Ние имаме две Българии, две нейни истории, два вида нейно минало, два вида български език. Това шизофренично положение, в което живеем, се отразява на всеки един от нас по отделно. То не може да стои извън нас, то рефлектира в нас. Литературата и изкуството би трябвало да могат да преодоляват разделението, да създават мостове, но не виждам това да става. Може би и политиците трябва да преодоляват разделението. Омразата, която се насаждаше в обществото ни и някак си изби по време на пандемията, много бързо се разпространява и след това много бавно се събира, много бавно се преодолява."

Политиците не трябваше да допускат езика на омразата и агресията, подчерта Теодора Димова:

"Те трябва да са пример за подаване на ръце, защото ние сме осъдени да живеем заедно, не можем да разделим България и една част да е за едните, а друга - за другите. ... Политическото пространство вече измъчва човека, то не му помага да живее спокойно. В европейските държави хората не се занимават толкова с политика и не следят действията на политиците. Ние сме прекалено много ангажирани с политика, тя превзема личната ни територия. Това не говори добре нито за държавата, нито за нас".