„Искат ли русите война?“ Винаги са искали! Винаги и срещу всички

Капитaн I ранг о. з.  Васил Данов,        Атлантически съвет на България

Завърши подготовката за международната конференция за мир в Украйна, която започва на 15 юни в Швейцария. Досега за участие са се регистрирали 90 държави и организации. Подложени на комбиниран руски и китайски натиск, са отказали предварително заявеното си участие 10 държави.
Мирната конференция, наричана още Среща на върха, ще обсъди широк спектър от въпроси като ядрената и продоволствената сигурност, свободата на корабоплаването, съдбата на военнопленниците и на украинските деца, отвлечени от агресорите и закарани в Русия.

Никой не преговаря с мародери

Руските агресори продължават да воюват предимно срещу мирно население като нанасят избирателни удари по гъстонаселени жилищни райони на големите украински градове, по електрически централи и други чувствителни обекти от националната инфраструктура. Основната им цел остава Харкив, вторият по численост град на украинската държава.
С припряността на мародер, който усеща, че жертвата се изплъзва от ръцете му и скоро ще потърси отплата за нанесените рани и понесените щети, руските въоръжени сили бързат да убият повече украинци и да придърпат към себе си още някой квадратен километър територия.
Кремълският режим и по-конкретно военното командване на окупационния руски корпус пропуснаха уникална възможност да нанесат сериозни загуби и да превземат далеч по-обширни територии по време на стратегическия осем-деветмесечен прозорец, който се отвори пред войските им през периода от октомври-ноември 2023 до юни т. г.
Поради разногласията между републиканци и демократи в Конгреса на САЩ и блокажа на проукраинската политика на президента Байдън, американската военна помощ за Украйна пресекна. С изключение на Великобритания водещи европейски държави започнаха ненужен и безплоден диалог за смисъла и за пътищата на подкрепата за воюваща Украйна, с което удвоиха драматичното обезсилване на УВС. През посочените осем-девет месеца  руските нашественици превъзхождаха украинските защитници от седем до девет пъти в авиация, от пет до седем пъти по артилерийски боеприпаси, по количеството балистични и крилати ракети, използвани за среднощен терор срещу украинските граждани.

Защо путинските генерали проспаха удобния момент?

Според политическата си ориентация, военните  анализатори дават противоположни обяснения. Привържениците на Путин сочат някакви превзети селца и градчета, избитите мирни граждани и унищожена инфраструктура. За близо две години и четири месеца безмилостни и непрестанни бойни действия.
По-близки до истината изглеждат изводите на съюзници и приятели от НАТО.

1. Руските войски и командирите им така и не се научиха да воюват срещу достатъчно силен и добре обучен противник, който не се предава при продължително надмощие на агресора. Историческите справки веднага ни подсещат, че руските князе и императори, както и генералните секретари на КПСС са празнували безапелационни победи само срещу малоброен, военнотехнически изостанал поне с една епоха, разединен и зле командван военен противник. 
Когато срещат мощен отпор, въоръжените сили на Руската империя или на СССР търпят унизителни и на пръв поглед трудно обясними поражения: Кримската, Руско-японската, Първата световна и първата половина от Втората световна война, авантюрата в Афганистан и т. н. 

Въпреки превъзходството си в авиация, ракети и главно в количеството артилерийски снаряди, изстрелвани за денонощие, руските нашественици не успяха да пречупят временно отстъпващия или окопал се за отбрана противник.

2. За 28 месеца „специална“ военна операция в Украйна уж прославената руска пълководческа школа не можа да роди нито един що-годе талантлив, изявен или поне средно кадърен военачалник. Като започнем с необразования еленовъд Шойгу, преминем през сирийския касапин Суровикин и завършим с разбунтувалия се готвач  Пригожин, полевите фелдмаршали и генералщабните гении на Герасимов не родиха нито една оригинална идея, оперативна или тактическа изненада. Не дадоха пример с нито една героична проява на бойното поле или не защитиха воинската чест на подчинените си срещу некомпетентните нападки на запасния доносник  Путин или на алчния главорез Кадиров.
Апропо, някакъв български политически подполковник, присвоил си по-високи и незаслужени звания, ми напомни за старата шега, свързана със званието „подполковник“: „Нито мъж, нито полковник“.
Мнозина се питат защо и по съветско време, и по-късно в уж съвременна недемократична Русия по-вероятно е да срещнеш жив марсианец, отколкото кадърен руски генерал.
Руски и западни историци смятат, че подобна традиция идва от първите дни на съветската държава, когато поради липса на професионални военни кадри в Червената армия остават на служба доскорошните „бели“ царски офицери. Те пренасят военната култура, опита и традициите на аристократите, давали облика на императорската войска.

Днешната руска армия е идеен наследник на Червената и на Императорската руска войска

Това е същата сбирщина от крепостни роби, собственост на пълководците-помешчици Суворов и Кутузов, където ужасът от наказанията е бил по-страшен от смъртта.
Нов етап във военното строителство започва Лев Троцки,  който през 1918 г. поставя основите на Работническо-селската червена армия, РККА. Структурата и съдържанието й са завършени при стоманената хватка на масовия убиец Сталин.
По исторически причини още по времето на Троцки в Червената армия остават порядките и духът на руската императорска армия. През 1919 г. в РККА служат 48 500 императорски офицери и генерали, които представляват 53% от командния състав, 100% от началниците на щабове на фронтовете и 82% от командващите армии. Неминуемо в съветските военни академии се вселява схоластичният дух на императорските военни академии, защото почти всички преподаватели са царски офицери.
За разлика от СССР след Първата световна война

победена Германия гради от нулата нови, съвременни въоръжени сили

в чиято основа е заложен  ръководният принцип: „Старшият началник е длъжен да предоставя на подчинения му командир свобода на действия, стига последната да не застрашава неговите (на старшия) намерения“. Което е пълна противоположност на абсолютното и безмозъчно единоначалие в руската/съветската армия.


Харкивската операция, предназначена да стане бутиков модел

за порасналата мощ и за умението на руснаците да водят модерна настъпателна война, претърпя очакван провал. Странен изглежда и значителният брой руски войници, предали се именно при настъплението срещу Харкив.

Само две седмици след старта на „цивилизованото“, гарнирано с пропагандна кампания настъпление срещу бившата столица на съветска Украйна, руските окупатори се върнаха към привичните и удобни като стари ботуши терористични и варварски нощни бомбардировки срещу граждански обекти, около които и най-обиграният кремълски юрист не би могъл да посочи някакви близки обекти с „двойно предназначение“. 
В някои от дните на мощното и „цивилизовано“ руско настъпление въздушната тревога в Харков продължава до 20 часа. Само на 25 май руската артилерия и ракетните войски четири пъти нанасят съгласувани по време и по място удари срещу граждански обекти. За „добро утро“ е бомбардирана сградата на гимназия. После две управляеми авиационни бомби изравняват със земята строителния хипермаркет „Епицентър“ (каква жестока ирония!). Лумва  пожар на площ около 15 000 кв. м. „Модерно и цивилизовано“ са убити 16 души, ранени са повече от 50, а 22 се смятат за безследно изчезнали.
«Прави им удоволствие да палят и да изгарят. Знаем с кого си имаме работа. Начело на Русия стоят хора, желаещи да превърнат в норма стремежа да съсипват животи, да рушат градове и села, да разделят народи, с войни и пожари да изтриват национални граници», заяви президентът Володимир Зеленски от мястото на трагедията в Харкив.

Лъжите на Путин са на привършване

Затова кремълският диктатор прави нескопосни, взаимно изключващи се изявления, от които скоро се отмята или ги «уточнява» с още по-абсурдни твърдения.
Да вземем пример с «нелегитимния» Зеленски. След като на 17 март встъпи в своя пети и напълно незаконен от конституционна и правна гледна точка мандат, през май Путин се присети, че украинският президент бил нелегитимен, понеже през март бил изтекъл... първият му мандат. И никой в Украйна не бил насрочил президентски избори. Сякаш Путин и съветниците му не са чувАли, че по време на истинска война, каквато безспорно е т. нар. специална военна операция, не се правят избори, за да не бъде улеснен врагът да съсипе държавата, дала си почивка да избира ръководни органи.

После Путин посети Пекин и специално оттам се «изока», че РВС в никакъв случай нямали намерение да превземат такъв голям  град като Харкив, който щял да им струва значителен брой жертви. По същото време вече е бил приведен в действие планът за обхващане на втората украинска столица в клещите на специални, бронетанкови и пехотни подразделения, подкрепяни от въздушни, ракетни и дронови удари по цивилни и военни обекти. 
Както до 24 февруари 2022 г. Путин, Лавров и хлевоустата Мара Захарова от сутрин до вечер се кълняха, че Русия нивга нямало да нападне «братския украински народ» и който бръщолевел подобни клевети бил човек «без морал и без акъл».
После, за да прикрие чудовищните загуби на руските войски, Путин изтърси, че украинските жертви били повече, защото украинските войски давали близо 55 000 жертви на месец. Което за 28 месеца бойни действия прави точно 1 400 000 (един милион и четиристотин хиляди души!). Откакто съществува украинската държава, тя никога не е обличала и въоръжавала толкова военнослужещи! И не са ли твърде щедри илюзиите на дребничкия подполковник от КГБ? 
По най-скромни изчисления руските агресори дават около 10 000 убити на бойното поле. Което за 28 месеца прави минимум 280 000 убити. Като умножим числото на загиналите по две или три, се получава, че ранените и безследно изчезналите са от 560 000 до 840 000 души. Колкото сочат данните на украинското разузнаване и на разузнавателлните служби на съюзниците от НАТО. Благодарим за точните данни, др. Путин!   
Всъщност какво пие или смърка в момента товаришч Путлер? И не станаха ли четвърт век годините, през  които кремълският ЧК-тило и бандата му разбойници демонстрират пред света и акъл, и морал?!

Кесията на агресора силно изтъня

Всеки ден от войната струва на руската хазна близо 1 млрд. (eдин милиард!) долара. Което към  15 юни прави 843-844 млрд. долара! А успехите са повече  от скромни. Завзети са само 20-22% от украинската територия. За да превземат оставащите 78-80%, руските «асвабадители» ще трябва да воюват със същите темпове още 132 месеца или целли 11 години. И да дадат от 2,4 до 3,36 млн. жертви. Убити и ранени. Могат ли да си позволят подобен разход кремълските стратези?
Лошото не идва само. Руската промишленост премина на военни ралси, което означава, че освен прекият военен бюджет от 140 млрд. дол. косвените военни и свързаните с войната уж граждански разходи вече достигат близо 40% от БВП на руската държава. Точно колкото бяха преките и непреките разходи на о бозе почившия СССР през последните години от издиханията му. 
По данни на председателя на американската Сенатска комисия по разузнаването сенатор Марк Уорнър, досега в Украйна са били унищожени 87% от сухопътните войски на Руската федерация, 63% от танковете и 32%  от руските бронетранспортьори. Докато за военна и финансова помощ за украинската държава САЩ са изразходвали само 3% от годишния си бюджет.
Кому е изгодна войната срещу несломена Уекрайна, товаришчи руски политици, пълководци, пропагандони, български галфони и «вся остальная» советская  сволоч?!

«Отличен, товаришч Радев!» 

Президентът Радев преформатира дневния ред и намали ефекта от срещата в Рига на държавните ръководители на девет натовски страни от Централна и Източна Европа.
Регионалният формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността бе създаден през 2015 г. по инициатива на президентите на Румъния Клаус Йоханис и на Полша Анджей Дуда в отговор на руската агресия срещу Украйна и анексирането на Крим през 2014 г.
Толерантните източноевропейски съюзници възприеха предложението на българския президент срещата да не завърши със заключителен документ, с който изстрадалите от комунистическия режим държава да изразят категорична подкрепа за воюваща Украйна и да се ангажират с конкретни доставки на оръжие и боеприпаси. В отсъствието на Виктор Орбан и на словашкия премиер Роберт Фицо Румен Радев изпълни солова партия по московска партитура и наложи мнението си за първи път от 9 години срещата да завърши без обща декларация.
Все пак Полша, Румъния и Латвия излязоха с документ за общата им позиция.
Какво представлява този ход? Успех или провал? За личната политика на президента  Радев и на кремълските му кумири това е безспорна, макар и частична, кратковременна победа. 
Дали е успех за европейската и пронатовската политика на България? Категорично НЕ. Защото НАТО забавя, ала не забравя.
Още четири века преди новата ера древногръцкият философ Платон формулира идеята, че 

когато  стражата вземе властта, настъпват кръвопролития, хаос и упадък

Русия е най-яркият пример за неограничената власт на репресивния апарат. Още през ХVI век първият руски цар Иван IV, известен като Иван Грозни, изпада в зависимост от стражата на Кремъл, влязла в историята с названието „опричници“. Шизофреникът Иван Василиевич Грозни е манипулиран от своите хранени хора, които постоянно плетат интриги срещу заможни боляри, а царят подписва  укази те да бъдат убивани, да бъде отнемано имуществото им и раздавано на уж верни царски люде. Наличните пари и съкпоценности наказателните отряди на опричниците поделят помежду си.

По-късно опричниците изграждат тайната полиция на Царска Русия. Още по-късно садистът и масов убиец Дзержински създава уж извънредната комисия ЧК, наричана щит и меч на болшевишката революция. А твърде скоро под диктовката на Сталин тайните служби на СССР се разрастват до зловещата формация КГБ, която управлява руската държава и днес.

У нас в умален модел се повтарят 

сталинските политически и социални експерименти. „Народната“ милиция и КДС избиват без  съд и присъда десетки хиляди българи. Стотици хиляди минават през затвори и концлагери, а близо половин век милиция и ДС „профилактират“ помислите, надеждите, страховете, делата и жизнения цикъл на българското население. Та до днес.
Сега за кой ли път познати и световно неизвестни бригадни генерали, подполковници и самозвани полковници от службите на комунистическия режим заслужиха народното доверие и отново ще коват светлите ни бъднини.
Боя се, че сме близо до трагикомичната ситуация на изгорелия цирк, за който пише датският философ Сьорен Киркегор:
По време на спектакъл шапитото на цирка се запалило. Пръв забелязал бедствието клоунът, втурнал се на арената и извикал:
- Циркът гори! Спасявайте се!
В уплахата си клоунът бил толкова искрен, че предизвикал бурни аплодисменти. И колкото повече ужасеният човек призовавал публиката да бяга от горящия цирк, толкова  по-силно се смеели хората и го обсипвали  с аплодисменти. Накрая паянтовата конструкция рухнала и пострадали десетки граждани.
Та и у нас не се знае кога ще пламне циркът. Защото никой не казва кой мафиот е истински нотариус, кой псевдополитик е брокер на антибългарски фирми и кой полковник всъщност е подполковник или разжалван фатмак.