проф. Георги Фотев

За съжаление хората съдят за журналистите общо взето по лошите примери, както беше казал Вебер в други времена. И днес е така, макар че са настъпили главоломни промени в социалния и медийния свят. След смъртта на Бог, Човекът е в предсмъртно състояние. Човекът е все още жив в обществото, което е все повече населено от не-човеци (Латур) и умни машини. Ускоряват се трансформациите на късно модерното общество. 

Смисловото конструиране и конституиране на светът на човека са все по-трудно споделими между членовете на обществото. Това означава неразбиране и криворазбиране. Медиите не са вече медии. Нещо друго са. Социалният свят в условията на Четвъртата индустриална, наричана още дигитална, революция става все по непрозрачен. Понятието социална система се измества от хаоса в светлината на новата наука(теория) за хаоса. Социологията и науки като социологията изостават (безпомощни са) пред безпрецедентните предизвикателства. Такъв е контекста на размислите, които следват. Ще се изразявам по-разбираемо с риск от криворазбиране.
                                                                        ***
Добрата журналистика е много трудна професия и тежко призвание. Журналистиката не е за всеки. Но е масова, защото е царство на суетата. Медиите са власт.

Волята за власт е неустоима за всеки, освен за смирените.

Привилегирована власт. Безконтролна  от съдбовно поробената публика. 

В медията вилнеят скрити микро-властови отношение. Журналистът, който следва призванието си е станал героическа фигура. Това  предизвиква тъга. Да, тъга! 

Има  прекрасни журналисти. Познавам такива. Възхищавам се. Но те нямат нужда да се говори за тях. Те знаят, че суетата е вятър работа. Познават върховното удовлетворение, когато си при себе си. Изпълнен  дълг пред обществото и човечеството. Големият проблем на българското общество

са продажните и безотговорни медии.

Те са мощни ПОЛИТИЧЕСКИ агенти в манипулирането на политическото  общество. Не са отговорни за разлика от политическите партии пред избирателите.

Лошите журналисти са сгрешени публични лица. Безхарактерни, тоест страхливи. Некомпетентни. Неподготвени по темата на публичния дебат. Пред тях е лъжец, който трови публичното пространство, а водещият стои онемял или бръщолеви глупости и се крие зад малоумна представа за „свобода на словото“! Пред водещия е дежурен професионален  манипулатор. Водещият не знае какво да прави, ако си дава сметка, че има работа с манипулатор на общественото съзнание. На критичната публика са втръснали  едни и същи физиономии, които се знае предварително какво ще кажат по една или друга тема. От време навреме ще поканят истински политически анализатори за отсрамване, а други достойни изобщо не канят.

Лошите медии правят възможни лошите журналисти. Медиите  са продажни. Те са безотговорни. Техните социални ценности са декоративни и по същество негативни.

Какво да правим? Не знам. Пък и да знам е безполезно. Знанието е важно в обществения живот, но не е достатъчно условие за промяна.

Необходима е революция в българските медии.

Само Бог знае дали и кога ще се случи. Кризите и революциите са изненадващи. Все пак могат да се избегнат чрез търпелива, неуморна и не рядко безнадеждна работа за малко по-добър свят или да не става по-зле ( „Граници на политиката“). 
                                                               ***
От Националното възраждане, през борбите за независима и свободна България, за граждански и човешки права и свободи, срещу мракобесната тоталитарно-комунистическа система  нашите предходници са давали  живота си, търпели са страдания за ценностите на нашия живот, за нашето щастие. Сега не са нужни саможертви. 

Махнете кикимората, инсталирана начело на СЕМ, махнете този глупав и несъстоятелен СЕМ. Питайте  тези които знаят, какъв регулатор е нужен. Изметете незабавно ръководството на БНР. Разсадник на озъбена политическа русофилия. Крипто-комунистически мекерета, които вещаят денонощно разпадане на ЕС и Залеза на Запада. Оправете  БНТ. Потърсете сметка на частните национални телевизии. Действайте без лигавене. Свободата на словото и на публичното изразяване са свещени в демократичното общество. Без  увъртане. Без капка демагогия. Няма свобода без отговорност. Безотговорно е робството.

Цивилизационният  избор на България е в опасност.