Конфликтът между САЩ и Иран достигна критичен етап: след няколко седмици бойни действия около Ормузкия проток президентът Доналд Тръмп се оказа пред труден избор. Неговата реторика се променя от умерена към заплашителна само за денонощие, което отразява стратегическата неопределеност на САЩ.

Пред Вашингтон стоят четири ключови опции:

възможност за преговори, обявяване на победа, продължаване на бойните действия или ескалация на конфликта. Всяко решение носи рискове и последици за регионалната сигурност, икономиката и репутацията на Америка, се казва в материала на The Economist.

Журналистите отбелязват, че ако Тръмп все още не е избрал нито един от вариантите, това е, защото нито един от тях не е добър.

Преговори и прекратяване на огъня

Дипломатическите усилия са усложнени от недоверието на Иран след предишни атаки по време на преговори, хаоса в ръководството му и неяснотата около избора на посредник. Оман, който водеше предишните преговори, е загубил доверието на съседите си от Персийския залив, а алтернатива може да бъде Катар. Отстъпки от двете страни са малко вероятни.

Част от дипломатите все още се надяват на преговори за прекратяване на огъня, но това изглежда малко вероятно. Трудно е да се организира среща между страните: след две атаки по време на преговори Иран основателно е предпазлив към нови контакти. Ръководството на страната е в хаос: новият върховен лидер Моджтаба Хаменеи не се е появявал публично от 9 март. Възниква съмнение дали в Иран има представител, който може да говори от името на режима.

Обявяване на победа без сделка

Тръмп може да се опита да представи войната като приключила с победа, като заяви за „унищожаване“ на военните възможности на Иран. Въпреки това Иран запазва контрол върху Ормузкия проток и около 400 кг високообогатен уран, което оставя стратегическа заплаха и не решава ключовите проблеми.

Спирането на войната ще остави Иран с контрол върху Ормузкия проток – ключов елемент от политиката на САЩ в Близкия изток почти половин век. Най-близките държави и Израел ще реагират изключително негативно. Иран вече намекна за възможно събиране на такси от преминаващите кораби.

Продължаване на бойните действия

Журналистите отбелязват, че САЩ и Израел могат да нанасят удари още няколко седмици. Това ще позволи да се намали активността на атаките на Иран, да се засили присъствието на флота и да се изгради коалиция за безопасно преминаване през протока. Въпреки това успехът не е гарантиран, а икономическите и военните разходи продължават да растат.

Гаранции за успех няма. Режимът може да достигне повратен момент, а може и да не достигне. Докато Иран е способен периодично да атакува кораби, протокът ще остане затворен и Тръмп няма да успее да постигне победа. Освен това са възможни удари по инфраструктурата в Залива, ръст на икономическите загуби и изчерпване на боеприпасите.

Ескалация на конфликта („ескалация заради деескалация“)

Реализирането на заплахи за удари по електроцентрали, превземане на острови или специални операции за контрол върху ядрения уран е изключително рисковано. Морските пехотинци и спецчастите ще бъдат под постоянна заплаха от атаки, страните от Персийския залив ще пострадат, а икономическите щети ще нараснат. При това войната може и да не приключи.

Ескалацията е крайно рискована. Държавите от Залива ще се окажат под още по-голяма заплаха: Иран заплашва енергийни обекти и станции за опресняване на вода. А удар по остров Харк може да предизвика масирани ответни удари по нефтогазови обекти, които вече са довели до повреди на 3% от световните доставки на втечнен газ, по оценка на Катар.

Според журналистите ситуацията остава изключително сложна и неопределена. Нито един вариант не гарантира край на конфликта: преговорите са затруднени от недоверие, обявяването на победа може да бъде само пиар ход, продължаването на бойните действия води до нарастващи загуби, а ескалацията носи стратегически рискове за САЩ и съюзниците. Тръмп се оказа в капан: започнал войната, той няма лесен начин да я завърши, а всяко решение ще изисква внимателен анализ на последиците за региона и вътрешнополитическата стабилност.

Ситуацията около остров Харк в Иран

САЩ разглеждат възможността за провеждане на наземна операция за превземане на иранския остров Харк, който е основният център за износ на петрол на Иран, като 90% от суровия петрол е предназначен за Китай. За целта в региона ускорено се разгръщат сили на морската пехота. През последните дни в администрацията на президента на САЩ се водят дискусии относно целесъобразността на окупацията на острова с цел да се принуди Иран да прекрати блокирането на корабоплаването през Ормузкия проток.

Изявленията за намерение за блокиране на важен център за износ на петрол са признак за рязко изостряне на ситуацията от страна на Тръмп, който по-рано съобщаваше, че САЩ се насочват изключително към военни обекти на острова без пълна окупация. Освен това администрацията на президента е отхвърлила опитите на съюзници от Близкия изток да започнат преговори с Иран. Самият той обаче неочаквано заяви, че се водят "добри преговори" и е отменил атаките.

faktor.bg