На пръв поглед отказът на гласоподавателите в Македония да подкрепят промяна в името на страната им изглежда като въпрос от чисто местен интерес. Но резултатът от референдума може да се разгледа като значителна победа за държавния глава на Руската федерация Владимир Путин, тъй като провалът му създава пречки за евроатлантическата интеграция на Македония, коментират в редакцията на британския вестник The Guardian, като същевременно допълват, че фиаското с гласуването вероятно е „друг смущаващ пример за способността и желанието на Русия да влияе на демократичния процес в западните страни“, цитира "Фокус"

Преди референдума западните официални лица предупредиха, че Москва се опитва да ограничи участието на гражданите в референдума, за да обезсили резултата му, в случай, че повече от 90% от гласувалите подкрепят промяната на името.
Избирателната активност обаче бе около 36%, което е по-малко от необходимите 50%, за да бъде решението внесено за обсъждане в парламента. Зоран Заев, премиерът на Македония, обеща да продължи напред, но ще се изправи срещу твърдата опозиция на националистите.
Планът на Русия изглежда прост: увеличаване на нестабилността и разделението. Ако референдумът беше успешен, щеше да се разреши спора с Гърция, който блокира пътя на Македония за членство в Европейския съюз и НАТО. Както и в други страни от Западните Балкани – като Сърбия, Косово и Черна гора, Москва е решена да предотврати по-нататъшното разширяване на западното влияние.
За научилите урока си от президентските избори в САЩ през 2016 г. руските методи в Македония изглеждат много познати. Кампаниите за дезинформация и „фалшиви новини", кибератаките и хакерството, фалшивите профили в социалните медии „Фейсбук“ и „Туитър“ и задкулисните дотации, вероятно са били използвани, за да се осуети успеха на референдума за името.
Русия отрича намеса. Но още миналия месец западните дипломати предупредиха, че само във „Фейсбук“ се появяват 40 нови публикации на ден, които насърчават бойкота на референдума. „Ще позволите ли албанците да ви променят името?", е най-честият въпрос, който се съдържаше в тях - очевиден опит да се предизвика напрежение между етническото албанско малцинство и доминиращото македонското мнозинство.