Русия би могла да стане „асоцииран член“ на НАТО преди 25 години, ако предложението на Министерството на отбраната получи подкрепа, според поверителни документи от Даунинг стрийт, които също разкриват информации за алкохолизма на Борис Елцин, пише британският вестник The Guardian, цитиран от "Фокус". Предложението, насочено към слагане на край на века на антагонизма изток-запад, е разкрито в документи, публикувани от Националния архив в на Великобритания.

Представен от Малкълм Рифкинд, тогава министър на отбраната, на стратегическо съвещание в лятната резиденция на британския премиер „Чекърс“ планът е целял да се разсеят подозренията на Кремъл за разширяването на съюза на изток. През 1995 г. Елцин беше президент и студената война приключи. Взаимоотношенията с Москва бяха активни, а Русия се опитваше да се примири със свитите международни граници, припомня изданието.
Елцин се оказа непредсказуем съюзник. Досиетата показват, че той е призовал западните лидери на среща на върха в Халифакс, Канада, да забавят разширяването на НАТО до изборите в Русия, тъй като "общественото обсъждане можело да създаде проблеми".

Но лошото здраве и алкохолизмът застрашиха авторитета му. През предходната година той не бе успял да слезе от самолет по време на спиране в Ирландия на фона на слухове за алкохолизъм и сърдечен удар. Идеята за успокояване на тревогите на Русия се е появила в подготвителни бележки за външнополитическия семинар в „Чекърс“.

В десетстранично изложение Рифкинд твърди тогава, че: „Възможно решение би било създаването на нова категория „асоцииран член на НАТО“. Такъв статут не би могъл да включва гаранции по член V (който обявява, че атака срещу една държава е атака срещу всички членове), членство в IMS (Международния военен щаб на НАТО) или рускo вето и следователно не би променил същността на НАТО. „Това обаче ще даде на Русия официален статут в НАТО, ще й позволи да присъства по право, на министерски и други срещи и ще насърчи постепенното сближаване и хармонизиране на политиката, доктрината и практиката.“

Проблемът, според него, е, че посткомунистическата Русия „е влязла в трудна и съмнителна фаза, когато Елцин видимо е отслабен, а руските демократи и прозападните политици са в позиция на отбрана“. Дори реформаторите, добави Рифкинд, „са антагонистични за разширяването на НАТО“.

Асоциираното членство може да бъде решението. „Най-важното би било да се осигури приемлива рамка, която би позволила на разширяването да продължи напред, без негативни реакции от страна на Русия. „Статутът на асоцииран член също би предоставил основата на надеждна стратегия за отношенията на НАТО с някои други нови независими източноевропейски държави, по-специално с Украйна. Държави като Украйна, балтийските държави, Беларус и Молдова се нуждаят от укрепване на международния си статут, за да не попаднат повторно в прегръдките на Москва. "

Външното ведомство е подходило предпазливо към идеята. Договор между Русия и НАТО за създаване на нови отношения може да е необходим, но „отношенията не трябва да се основават на лъжливи руски очаквания, че един ден тя ще стане пълноправен член на НАТО. „Не трябва да повтаряме, в контекста на НАТО, позицията, която ЕС има по отношение на Турция - да обещава перспективата за влизане, която не възнамерява да спазва. Това може да бъде дълбоко дестабилизиращо."

Протоколите от срещата показват, че Рифкинд е казал на колегите си, че настоящата политика не е „достатъчно ясна“. Великобритания „трябваше да реши дали да поддържаме строго разграничение между НАТО и Русия… Трябваше да направим Русия по-нормален член на западното семейство. Трябваше да помогнем на Елцин да превърне Русия в по-нормална европейска държава." Попитан за неговата инициатива тази седмица, Рифкинд отговори: „Това беше преди ерата на Путин. Тогава бяха Горбачов и Елцин, които бяха много кооперативни и искрено искаха да станат по-близки до Запада. Русия подкрепи действията срещу Саддам Хюсеин в първата война в Персийския залив.

„Те бяха недоволни от разширяването на НАТО, но не вдигаха толкова шум по въпроса, колкото бихме очаквали… Затова се опитвах да намеря начин да кажа дали можем да подкрепим тясно сътрудничество с Русия, оттук и предложението ми да станат асоцииран член. „Въпреки че тази идея не се случи, тя доведе до Съвета НАТО-Русия. Това насърчи разбирането, обсъждането и консултациите между НАТО и Русия. Русия посещаваше някои срещи на НАТО. За съжаление това приключи след като Путин анексира Крим."