Турция и Русия очевидно не са страни, равни по размер и военни възможности. Но ако войските на тези страни участват във военни операции в Сирия, Турция ще има предимство, пише американското списание The National Interest в материал, който публикува "Фокус".

"Съотношението на силите в Сирия очевидно не е в полза на Русия", смята Майкъл Кофман, експерт по руската армия, който работи в Центъра за военноморски анализи на САЩ.

Как е възможно това? Русия е страна, наследник на суперсилата, която беше СССР и все още разполага с голяма армия и най-големият арсенал от ядрени оръжия в света. Турция, макар една от най-силните страни-членки на НАТО, има средни военни възможности и няма ядрено оръжие.

Обаче в този случай всичко се определя от географското местоположение. Военното превъзходство на Русия не се отразява на североизточната част на Сирия, правителствените сили на Дамаск, съюзни на Москва, преминаха в настъпление, опитвайки се да върнат контрола над провинция Идлиб, разположена на границата с Турция. Те опитаха също така да прогонят турските войски и сирийските бунтовници, които Анкара подкрепя.

Русия разполага само с една въздушна база в Сирия - Хмеймим, разположена в северозападната част на страната, в близост до пристанищния град Латакия, и още една военноморска база в Тартус. Тези факти създават някои уязвими точки за позициите на Москва. А руските сили, наброяващи няколко хиляди души личен персонал и десетки самолети, са силно зависими от доставките по море. Корабите на Русия трябва да преминат през Босфора, който се контролира от Турция, и едва след това могат да влязат в сирийските пристанища в източното Средиземноморие. За разлика от САЩ, Русия няма голяма военнотранспортна авиационна група, която да подпомага експедиционните им сили, разположени в чужбина.

Подобни инфраструктурни затруднения и логистични проблеми водят извода, че Русия не може да увеличи броя на силите си в Сирия, ограничавайки се до сегашното им ниво, според Кофман.

"При този сценарий Русия има една въздушна база, тя не може да увеличи присъствието си повече. Има нужда от контрол над Босфора за снабдяване на войските си и следователно те са в много уязвимо положение", казва той.

Ответен удар срещу Турция също ще бъде рискован. НАТО е малко вероятно да подкрепи Турция в кампанията й Сирия, тъй като тази страна е извън Алианса; но от него ще се изисква да помогне на своята страна-членка, ако тя бъде нападната на своя територия.

За по-голяма яснота е нужно да се отбележи, че нито Турция, нито Русия се стремят към военна конфронтация помежду си. В началото на март 2020 г. турският президент Реджеп Ердоган пътува до Москва, за да подпише примирие за Идлиб с руския президент Владимир Путин, съгласно което ще се създаде охраняем коридор по магистрала М4. Там Русия и Турция ще провеждат съвместни патрули.

Ситуацията припомня дните на Студената война, когато САЩ и СССР избягваха директните сблъсъци и вместо това конфликтите помежду им се решаваха с помощта на техни съюзнически страни и проксита. През февруари 2020 г., когато 33 турски военнослужещи загинаха в резултат на сирийски правителствени въздушни удари, Турция нанесе ответни удари и свали три сирийски самолета. През 2015 г. турски изтребител F-16 беше свален от руски Су-24, но двете страни успяха да избегнат директен сблъсък и се опитаха да запазят статуквото.

Въпреки това Турция в Северна Сирия разполага с приблизително 7 600 военнослужещи, които действат с подкрепата на дронове и самолети. Руските самолети поддържат сирийските военнослужещи, които се опитват да завземат Идлиб - последната сирийска територия, контролирана от бунтовниците. И в тази област има руски съветници и военна полиция, както и наемници. Лесно е да си представим най-разнообразните сценарии, при които турски и руски войски влизат в пряка конфронтация. Например, по време на турско нападение срещу правителствените войски може да пострадат руски съветници или пък те да повикат самолетите на Москва на помощ. Друг сценарии включва свалянето по случайност на руски самолет от турските сили, което би предизвикало ответна реакция.

Но нито Москва, нито Анкара се нуждаят от директен военен сблъсък, въпреки че те не могат и да отстъпят, смята Кофман.

"И двете страни се опитват да избегнат конфликт, но нито една от тях не желае да се примири със загубите си и приема винаги ответни действия“, казва той.

Турция и Русия имат трудни отношения през годините – те водят множество войни помежду си в периода от 17-ти до 20-ти век.
„Тези войни не приключват много добре за Турция“, шегува се Кофман. Но сега се очертава парадоксална ситуация. Напрежението между двете страни в Сирия започна на фона на тяхното сближаване, което продължава от няколко години. Турция беше южният бастион на НАТО, противопоставящ се на съветската експанзия, но сега купува руски зенитни ракетни системи С-400, предизвиквайки американския гняв до такава степен, че администрацията на Тръмп премахна Анкара от програмата за изтребителите F-35.

Въпросът е дали Турция и Русия наистина са непримирими в целите си или те са просто различни и страните могат да се съгласят, при взаимноизгодни условия. Турските войски искат и вече окупират част от североизточна Сирия, където искат да създадат буферна зона между себе си и сирийските кюрди, които формираха свой автономен регион и се отделиха от сирийската държава. Турция също би искала да свали правителството на Башар Асад, не на последно място поради сирийската офанзива в Идлиб, заради която почти милион бежанци се придвижиха до турската граница.

Русия от своя страна е решена да поддържа сирийското правителство. Москва и Дамаск са съюзници от 60-те години на миналия век, а единствената чуждестранна военноморска база на Русия се намира в сирийския пристанищен град Тартус. Решена да спре сирийските бунтовници, които бяха близо до свалянето на правителството по-рано, Москва изпрати авиацията си там през 2015 г. и така, действайки в тандем с иранските войски и техните поддръжници от ливанската групировка „Хизбула“, значително помогна изморената сирийска правителствена армия, която впоследствие си върна по-голямата част от страната.

„Предполага се, че руските военни ще се намесят в боевете на страната на сирийския режим, ако неговата стабилност и оцеляване бъдат поставени под въпрос“, казва Кофман.
„Те обаче няма да се намесят на страната на сирийските войски в Идлиб. Русия не се нуждае от Идлиб“, смята той.

Експертите обаче смятат, че всяко споразумение за прекратяване на огъня в Идлиб в най-добрия случай ще бъде временно.

"В крайна сметка руснаците ще подкрепят сирийското правителство, което се стреми да върне тези територии", прогнозира професорът от Вашингтонския център за стратегически и международни изследвания Бюлент Алириза.

„Но засега Путин се задоволява с това да гледа как правителството завзема територии, контролирани преди това от опозицията“, допълва той.