Китайско-руското сътрудничество не само се задълбочава, но вече е преминало към активни агресивни действия. Свеж пример за такъв инцидент посочи в своя анализ за The Wall Street Journal авторитетният политолог и експерт по въпросите на отбраната от Центъра за стратегически и международни изследвания Сет Джонс. Той припомни, че на 9 декември китайски и руски бомбардировачи, както и други самолети, са прелетели в близост до Япония и Южна Корея. Това е принудило САЩ и Япония да вдигнат по тревога изтребители и бомбардировачи.

Както обяснява политологът, и Китай, и Русия възприемат САЩ като свой основен враг и „се стремят да разширят властта си за сметка на Съединените щати и техните съюзници“.

„Си Дзинпин и Владимир Путин са дълбоки ревизионисти и искат да възстановят нещо, наподобяващо историческите китайска и руска империя. Те неведнъж са подчертавали, че тяхното партньорство „няма граници“, и са се срещали лично повече от 40 пъти“, напомня той.

Политологът посочва и редица други примери, които илюстрират активизирането на китайско-руското сътрудничество.

По негово мнение търговията с оръжие е само една от многото области, в които това сътрудничество се засилва. Той припомня, че след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Китай е увеличил износа за Русия на „стоки с висок приоритет“. Става дума за списък от 50 стоки с двойно предназначение, включително компютърни чипове, машини, радари и датчици, които са необходими на Русия за водене на войната.

„Докато Русия няма възможност да произвежда много от тези стоки в достатъчни количества, огромният производствен сектор на Китай може да произвежда част от тях в големи мащаби“, пише той.

Освен това китайският износ е помогнал на Русия да утрои производството на балистични ракети „Искандер-М“ в периода от 2023 до 2024 година. Русия е използвала тези ракети за удари по украински градове. По данни на автора през 2024 г. на Китай се падат 70 процента от вноса на амониев перхлорат в Русия – ключов компонент за горивото на балистичните ракети. Китай е доставял на Русия също корпуси за дронове, литиеви батерии и оптични кабели, които той определя като най-важните компоненти на оптичните дронове.

„Китай извлича ползи от това сътрудничество. Русия вероятно е помогнала при разработването на китайската атомна подводница от ново поколение тип 096 с балистични ракети, като е предоставила усъвършенствана силова установка. Изтичане на документи показва, че Русия е приела да продаде на Китай оборудване, което може да бъде използвано при нахлуване в Тайван – като леки амфибийни транспортни средства, самоходни противотанкови оръдия, въздушнодесантни бронетранспортьори и специални парашутни системи за спускане на тежки товари от голяма височина“, пише той.

Китай и Русия също така са увеличили мащаба и честотата на военните учения и учебните мисии. Авторът припомня, че в периода от 2017 до 2024 година двете страни са провели около 100 съвместни военни учения на разширяваща се география, включваща Азия, Европа, Близкия изток, Арктика и Африка. Освен това са осъществили множество учебни мисии, включително осем съвместни полета на бомбардировачи между 2019 и 2024 година. През юли 2024 година Китай и Русия са провели съвместно патрулиране край бреговете на Аляска с участието съответно на далекобойни бомбардировачи Xi’an H-6 и Ту-95 „Мечка“. Двете държави са провеждали и военноморски учения с бойни стрелби в Южнокитайско море и често извършват съвместни полети и плавания в близост до Тайван, Япония и Южна Корея.

Сателити и космос

Пекин и Москва задълбочават сътрудничеството си и в областта на отбранителната промишленост. Те са подписали споразумения за трансфер на технологии в сферата на космическата и противоракетната отбрана и са разширили взаимодействието между своите системи за сателитна навигация BeiDou и ГЛОНАСС.

„В бъдеще Русия може да помогне на Китай в разработването на наземни и космически системи за ранно предупреждение за ракетно нападение, които ще повишат ефективността на съществуващите китайски системи за противоракетна отбрана и ще ускорят създаването на нови“, прогнозира политологът.

Извън военната сфера двете държави са укрепили икономическите и технологичните си връзки. Обемът на търговията между Китай и Русия е достигнал приблизително 245 милиарда долара през 2024 година, в сравнение със 190 милиарда долара през 2022 година. Китай е най-големият търговски партньор на Русия от 2014 година насам. Освен това Китай зависи от Русия по отношение на доставките на нефт и газ, които понастоящем представляват около 75 процента от китайския внос.

„Между двете страни, както и между всички съюзници, съществуват разногласия. Китайските лидери изразиха безпокойство от затоплянето на военните отношения между Русия и Северна Корея, което вероятно ще доведе до укрепване на ракетния потенциал на Пхенян. Пекин не желае да помага на Пхенян в ядрената му програма, докато Русия активно подкрепя тази програма“, пише авторът.