БСП винаги е преуспявала в изпълнението на арията на позора – когато е „управлявала“, тя винаги довежда нещата до фалит. Когато пък реши да лансира свои представители, те почти винаги са или съмнително забогатели олигарси, или техни подставени лица. На тези избори БСП се прояви с известна иновация – освен, че издигна за водачи на листи откровени руски мекерета, тя въвежда в публичен оборот и отдавна до болка втръснали ни „нови“ лица. Също като в оная реклама на един мобилен оператор – „Това ли е новото ти гадже? Че то като старото“. Та и тук така – да кажеш, че Тома Томов е ново лице е твърдение, което се намира в непримирим

конфликт с очевадната истина

А и самият Тома Томов е от кохортата на крайно отблъскващите носталгици и представители на агентурния апарат на тоталитарните служби.

За първи път имате възможност да се запознаете с част от неговото лично и работно дело като агент „Тодоров“ на Първо главно управление на ДС(виж документи в галерия, б.р.). Какво разбираме от тези документи? Първо, бащата на Тома Томов наистина е бил началник на т.н. ТВО /трудово-възпитателно общежитие/ в Белене, където през 1959-1960 г. е имало 347 политически затворници, противници на комунистическия режим. Второ, в собственоръчно написаната си декларация Тома Николов Томов пише през 1971 г.:

„Подписаният Тома Николов Томов...считам, че мога да работя като сътрудник на органите на Държавна сигурност и да изпълнявам своя дълг като комунист“.

Трето, Тома Томов е бил пълна нула като разузнавач – това свидетелствуват оценките на неговите информации, поставяни от началниците му в ПГУ-ДС. Както пише неговият водещ офицер:

„Характерът му е неуравновесен – от доброто или лошото настроение зависи дали ще свърши дадена работа“.
Да му мислят в парламента и БСП – в левицата вече шушукат, че този ще мързелува, както никой досега не го е правил в НС. Виждате, че това е неизлечима черта на неговия натюрел. Ползвал е тоталитарната служба като

източник за допълнителни суми,

които е харчел по време на многобройните си и протяжни /по 30, 40 и повече дни/ командировки в "гнилия" Запад. Изключителната му близост със зетя на диктатора Тодор Живков, Иван Славков, му е осигурявала тези немислими за обикновения българин по онова време възможности за пътувания в САЩ, Западна Европа и Близкия изток. И накрая, но може би първо по важността на синтезираната информация – Тома Томов не се е колебаел и да доносничи за различни хора. В работното му дело са запазени „информации“, например, за неговия учител по английски Любен Пулев, за когото той подробно описва какви са разговорите им, какви теми засягат, описва всичко, което този човек без да предполага, че пред него е ДС доносник, споделя. Да напишеш през 1971 г. за учителя си по английски, че е

„познавал американския посланик преди 9 септември 1944 г.“

е равносилно на присъда – този човек веднага става обект на ДС. Любен Пулев е имал късмет, че при провежданите с Тома Томов политически разговори никога не е заел прозападна позиция, защото, както донася ученикът му: „..в това отношение винаги съм бил нащрек, като имах предвид неговото минало.“ Тома Томов донася също, че учителят му по английски има доста роднини във Великобритания, САЩ и Франция, с които поддържа някакви връзки. Това вероятно е донесло някакви неудобства на Любен Пулев – най-малко е бил подложен на М „Вихрен” /мероприятие „Вихрен/ – контрол върху личната и служебна кореспонденция. 

В друг донос Тома Томов или агент „Тодоров“, съобщава за срещите си с т.н. ИР /изменник на родината/ Стефан Груев /знаменитият автор на книгата „Корона от тръни“/. По това време Стефан Груев е шеф на американското бюро на френското списание „Пари мач“. „Груев е антикомунист, краен“. Това е заключението на никога не писалия доноси Тома Томов. Според него това били информации за хората, с които се бил срещал. Ето този информатор на ДС днес ни се представя за ново лице. Потресаваща наглост и безобразие, на каквито само от БСП са способни.