28 Ноември, 2024

Топ лекар от Германия ще третира на живо у нас две гигантски аневризми

Топ лекар от Германия ще третира на живо у нас две гигантски аневризми

Проф. Ханс Хенкес

Заедно с доц. Сираков в УМБАЛ "Св. Иван Рилски“ той ще помогне на двама българи

Проф. Ханс Хенкес, който е в топ три на най-добрите неврорентгенолози в света, ще гостува в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ на 15 август 2019 г. Заедно с доц. Станимир Сираков, единственият сертифициран български неврорентгенолог, той ще се опита да помогне на двама български пациенти с гигантски мозъчни аневризми. Случаите, които проф. Хeнкес и доц. Сираков ще се опитат да разрешат, са толкова сложни, че в противен случай тези болни трябваше да бъдат изпратени за лечение в чужбина. Това съобщиха от пресцентъра на болницата.
 
Първият пациент е с гигантска фузиформена аневризма на базиларната артерия в мозъка (вретеновидно разширение по цялото протежение на мозъчния съд), която крие огромен риск от усложнения по време на интервенцията.
 
Според проф. Хенкес, който на няколко пъти е консултирал пациента, рискът той да загине по време на операцията се изчислява на 30%. Ако не бъдат предприети действия обаче, вероятността болният да умре до 1 година е 60%. „30% е адски висок риск. За сравнение, при по-обикновените случаи операцията крие около 1% риск от фатални усложнения. 30% означава, че всеки трети с такава аневризма е загинал“, коментира доц. Сираков.
 
Затова и лекарите в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, след консултация с европейските им колеги, са решили да отлагат операцията докато това е възможно. От около месец обаче пациентът е започнал прогресивно да се влошава – нарушени са двигателните му функции, задавя се тъй като има проблем с преглъщането и всеки момент може да получи фатален кръвоизлив или исхемичен мозъчен инфаркт.
 
„Консултирахме се с два от водещите интервенционални центрове в Европа, ако се наложи да изпратим пациента при тях. Офертите, които ни изпратиха, са изключително високи. Около 400 000 лева биха стрували само консумативите за интервенцията. Като се прибавят към тях хонорарите на лекарите, болничният престой и пътните разходи, сумата набъбва на 500 000 лв. Затова решихме да убедим и поканим проф. Хенкес да дойде в България и да се опитаме да направим операцията в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. У нас интервенцията ще струва около 150 000 лева. Хонорарът на проф. Хенкес се поема от компанията, която произвежда медицинските изделия за процедурата, а останалите медикаменти, както и болничният престой няма да струват нищо на пациента, тъй като е здравно осигурен“, обяснява доц. Сираков.
 
Проблемът е, че дори сумата от 150 000 лева за скъпоструващите медицински изделия, които ще бъдат използвани по време на процедурата, надвишава няколко пъти лимита, отпускан за целта от НЗОК – 30 000 лева. „Вярвам, че от Здравната каса ще оценят кое ще им излезе по-изгодно – 150 000 лева у нас или 500 000 лева в Германия, и да удовлетворят молбата ни“, надява се доц. Станимир Сираков.
 
Случаят на втория пациент, който ще бъде третиран на 15 август, също е изключително сложен, макар и не толкова рисков (тук рискът се оценява на 6-8%). Става въпрос за жена, която вече веднъж е претърпяла животоспасяваща манипулация на кървяла гигантската мозъчна аневризма, която обаче само частично е решила проблема й в острия период. Лекарите се надяват да излекуват аневризмата окончателно,за да продължи пациентката да живее пълноценно. „Ще се чувстваме много по-сигурни, ако докато извършваме операцията, проф. Ханкес е до нас, затова решихме да използваме идването му в България, за да помогнем и на тази пациентка“, обяснява доц. Станимир Сираков.
 
И двете интервенции ще се предават на живо, в реално време, в аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. „Поканили сме всички специалисти в България, около 20 на брой, които извършват подобни процедури, за да наблюдават какво ще направим. Никога не съм разглеждал колегите от другите болници като конкуренти, а като част от едно общо ядро, с помощта на което да поставим неврорентгенологията и ендоваскуларните мозъчни интервенции на едно наистина професионално и евопейско ниво в България“, коментира доц. Станимир Сираков.
 
Какво представлява методът, който ще бъде използван по време на интервенцията?
 
Двете аневризми ще бъдат третирани ендоваскуларно, през артерия на крака. Чрез специални катетри, под рентгенов контрол, се разширяват стесненията на съдовете и в тях се поставя миниатюрна метална тръбичка (стент). Методът, който ще бъде използван, е особено сложен поради гигантския размер на аневризмата. Ако стандартно големите аневризми се третират с един стент, тук проф. Хенкес и доц. Сираков планират да сложат между 10 и 12 броя. Целта е да бъдат поставени така, че да се застъпват една друга и напрактика да се изгради нов съд в центъра на фузиформената аневризма и съответно пациентът да бъде извън опасност за живота.
 
Кой е проф. Ханс Хенкес
 
Проф. Ханс Хенкес е един от пионерите в интервенционалната неврорентгенология. Той е Медицински директор на най-голямата Клиника по неврорентгенология в Германия, която се намира в Щутгарт. Клиниката е специализирана в диагностиката и лечението на мозъчно-съдови заболявания и приема пациенти от цял свят. Над 1200 интервенции на изключително сложни мозъчни аневризми се правят там годишно. (За сравнения техният брой в България е под 200). Проф. Хенкес е един от водещите трима специалисти по интервенционална неврорентгенология в света, с над 500 публикации в научни списания. Заедно с проф. Монайе и проф. Шапо, той е един от тримата титуловани и най-големи имена в тази област.
В началото на годината проф. Монайе гостува в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и оперира, заедно с доц. Сираков две български деца с много сложни артериовенозни малформации.
 
За доц. Станимир Сираков
 
Доц. Станимир Сираков е председател на Българското дружество по интервенционална рентгенология, ръководител на сектор „Интервенционална рентгенология“ в отделението по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София и доцент в Катедрата по образна диагностика на МУ-София. Специализирал е при водещи имена на европейската интервенционална рентгенология като проф. П. Боснякович – Сърбия, проф. Ж. Море – Франция и проф. Ш. Монайе – Франция. Той е единственият българин с европейска диплома по неврорентгенология, която се присъжда от новосформирания Борд по невроинтервенции. Българският лекар е един от общо 36 специалисти от цял свят, които са удостоени с този документ.
 
За мозъчните аневризми
 
Мозъчната аневризма представлява балоноподобно разширение на някоя от артериите в мозъка. Най-често тя бива откривана когато се спука, причинявайки кръвоизлив в мозъка или тясното пространство около мозъка. Това кървене води до хеморагичен инсулт, мозъчни увреждания и смърт. Мозъчните аневризми могат да възникнат при хора от всички възрасти, но най-често се откриват във възрастовата група 30-60 години. При жените рискът да се получи мозъчна аневризма е по-голям от мъжете, като съотношението е 3:2,1. Статистиката сочи, че ако не бъдат третирани, половината от пациентите умират, а другата половина остават инвалиди.
 
В България годишно се откриват около 250-300 аневризми. 142 пациенти с такава диагноза са били лекувани в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ през миналата година. От началото на 2019 година до сега случаите са над 150. Само 2 от тях са били оперирани, останалите са третирани ендоваскуларно, каквато е и световната тенденция.

(Източник: Епицентър.бг)
Сподели:
Причиняват ли резките промени във времето здравословни проблеми?

Причиняват ли резките промени във времето здравословни проблеми?

Неразположение, главоболие и артрит са едни от сиптомите, най-често причинени от дисбаланс в мозъчните химикали

Доц. Андрей Андреев: Присаждането на роговица спасява пациентите от слепота

Доц. Андрей Андреев: Присаждането на роговица спасява пациентите от слепота

У нас се правят около 150 и 200 трансплантации годишно, но има нужда от много повече

Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове

Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове

Американски хирурзи за първи път извършиха напълно роботизирана двойна белодробна трансплантация на 57-годишна пациентка, страдаща от хронична обструктивна белодробна болест. Това съобщиха от пресслужбата на Медицинския център на Нюйоркския университет (NYU Langone Health).