Президентът на САЩ Доналд Тръмп води преговори с европейски съюзници за евентуалното участие на американски частни военни компании (ЧВК) в операции в Украйна. Според плана те ще изградят укрепления и бази и ще защитават американските интереси в страната, пише  The Telegraph.

Този подход се разглежда като компромис след изявлението на Тръмп, че редовни американски войски няма да бъдат разположени в Украйна.

Източник от британското правителство казва, че ЧВК на практика ще се превърнат в „американския ботуш“ в Украйна, което само по себе си е възпиращ фактор за Путин.

Възпиращ фактор срещу Русия

Присъствието на частните военни компании (ЧВК) има за цел да изпрати сигнал до Кремъл, че всяка атака срещу тях може да предизвика отговор от страна на САЩ. Европейски представители смятат, че това би могло да увеличи възпиращия ефект, като същевременно намали вътрешната опозиция в Съединените щати срещу „чуждестранна намеса“.

Планът се обсъжда като част от по-широки преговори за гаранции за сигурност за Украйна, като водеща роля играят Обединеното кралство и Франция. Вариантите включват:

• създаване на буферна зона между Украйна и Русия,
• разполагане на до 30 000 европейски войници,
• патрулиране на въздушното пространство за отваряне на украински летища,
• сформирането на Черноморска работна група, водена от Турция, за защита на корабоплаването.
  Реклама

Един западен служител обясни:

„Основната цел е да покажем на украинците, че ще се бием с тях, ако Русия нахлуе отново.“

Вашингтон все още не е готов да изпрати свои войски, но е поел ангажимент да осигури логистика и тежки самолети за транспортиране на сили, да подкрепи Украйна с доставки на оръжие (Patriot, HIMARS, крилати ракети ERAM) и да предостави сателитно разузнаване, каквото липсва на Европа.

Въпросът за координирането на мисията вероятно ще трябва да бъде прехвърлен на командването на американски генерал. Разглежда се кандидатурата на върховния главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО генерал Алексус Хринкевич.

Позицията на Кремъл

Европейските лидери обаче се съмняват, че Путин ще се съгласи на прекратяване на огъня. Москва вече заяви, че западните предложения са „едностранни“ и целят единствено възпиране на Русия.

Самият Тръмп се опитва да съчетае дипломатически натиск с икономически стимули. Той вече е предлагал на Русия достъп до природни ресурси и частично отменяне на санкциите.

Позицията на Украйна

Киев официално заявява, че няма натиск от САЩ относно териториални отстъпки.

Ръководителят на президентската администрация Андрий Ермак заявява: „Никой от американска страна не оказва натиск върху Украйна относно каквито и да било територии.“

Преди това Тръмп излезе с предложение Китай евентуално да изпрати миротворци в Украйна , но Съединените щати са изключили подобна мисия. Според източници на изданието, миналата седмица, на среща с европейски лидери и украинския президент, ръководителят на Белия дом е предложил да покани Китай да предостави миротворци, които да наблюдават неутрална зона по 1300-километровата фронтова линия като част от мирно споразумение с Русия. Твърди се, че тази идея предизвиква съпротива от европейските столици, като преди това е била отхвърлена категорично от украинския президент Володимир Зеленски.

На фона на тази новина Полша обяви, че няма да изпраща войски в Украйна след края на военните действия, но ще създаде бази и ще организира логистика за войските, които ще участват в осигуряването на сигурността в Украйна.

Превод: Faktor.bg