Ако някой още се чуди дали светът живее в политическа реалност или в риалити формат, Доналд Тръмп току-що даде нов сценарий за следващия сезон.

Цитиран от C-Span, той обяви, че след като „приключи“ с Иран – сякаш това е задача от типа „ще отметна до петък“ – ще се насочи към ново предизвикателство: испанският език. И не, не за удоволствие, а за нещо далеч по-скромно – президентството на Венецуела.

„Ще науча испански бързо. Отивам във Венецуела. Ще се кандидатирам за президент“, заяви Тръмп с увереността на човек, който сякаш си поръчва кафе, а не става дума за суверенна държава.

По думите му езикът няма да е проблем – според него става дума за „няколко думи“, които както изглежда, ще му стигнат за цялата предизборна кампания. Вероятно „hola“, „petróleo“ и „gané“ ще покрият основния речник.

Междувременно, в реалния свят, Венецуела преживява нещо малко по-сериозно от езиков курс. След военната намеса на САЩ в началото на годината, бившият президент Николас Мадуро беше задържан при операция в Каракас и отведен в САЩ, където в момента се изправя пред съд.

Светът реагира, както може да се очаква – с напрежение, критики и дипломатически потрепвания. Китай и Бразилия осъдиха действията, а западните медии се чудят кое точно е по-спорно – самата операция или обясненията след нея.

На този фон Тръмп вече мисли за следващия си проект – вероятно с работно заглавие „Президент на всичко, до което мога да бъда допуснат“.

Докато Венецуела се лута между преход, несигурност и петролни сметки, Тръмп продължава да пише световната политика като абсурдна пиеса – в която границата между стратегия и стендъп става все по-трудна за откриване. Но какво от това, предвид "възможностите", които демонстрира републиканецът...?