Транспортьорът Ил-76 който вчера прелетя над България е тежък пробив в  сигурността на НАТО и страната ни

Полк. Диман Георгиев, Атлантически съвет на България

​Прелитането на руския тежък транспортен самолет Ил-76ТД (борд RA-76841 / ICAO code 152C29) през българското въздушно пространство в посока Сърбия излезе далеч извън рамките на стандартна хуманитарна операция. В условията на изострена геополитическа конфронтация, при която България е официално обявена от Москва за „неприятелска държава“, допускането на подобна платформа повдига 

сериозни въпроси за националната сигурност, 

съюзническите ни ангажименти към НАТО и критичните зависимости на отбраната ни.

​1. Какво има на борда, каква е апаратурата и откъде прелита?

​Макар борд RA-76841 формално да се води към флота на руското Министерство на извънредните ситуации (МЧС) и да разполага с монтирани резервоарни системи ВАП-2 за изливане на 42 тона вода, историята му разкрива съвсем друг профил. Данните от проследяването на полетите показват системно логистично ангажиране в зони на сериозни военни конфликти – от Либия и Сирия (базите Бенгази и Хмеймим) до Иран, обслужвайки нуждите на руския „Африкански корпус“ и стратегически партньори на Кремъл.

​Навлизайки през Черно море и преминавайки през цялата територия на България, самолетът носи със себе си сериозен разузнавателен потенциал. Всеки голям военен или държавен транспортьор от този клас разполага със стандартни бордови радари за навигация, съвременни комуникационни комплекси и системи за радиоелектронна защита. По време на полет тези средства съвсем спокойно могат да функционират като пасивни сензори за радиоелектронно и радиотехническо разузнаване (SIGINT/ELINT).

В допълнение на това, българската държава няма контрол върху допълнителното оборудване и средства за разузнаване, които могат да се монтират на платформата. 

​Докато прелита над Източна и Централна България, самолетът преминава в непосредствена близост до ключови за сигурността ни обекти:

-      ​Авиобаза „Безмер“ – стратегическо предно летище на ВВС и НАТО.

-      ​Учебен полигон „Ново село“ – седалище на многонационалната бойна група на алианса.

-      ​3-та авиобаза „Граф Игнатиево“ – носеща основната тежест по охрана на въздушното ни пространство (Air Policing).

​2. Дестинацията Ниш: Логистичен пробив за руската база

​Крайната точка на полета е летище „Константин Велики“ в Ниш, където се намира Руско-сръбският хуманитарен център (СРХЦ). От години западните разузнавателни служби и НАТО идентифицират този обект като предна логистична и разузнавателна база на руските служби (ГРУ и ФСБ) на Балканите.

​Използването на тежък транспортен самолет с такъв капацитет е перфектно покритие за директно пренасяне на "полезен" товар за нуждите на центъра – от специализирана радиоелектронна и комуникационна апаратура до средства за подривна дейност, криптиращи модули или финансови ресурси под дипломатически имунитет. Тъй като транзитните полети не подлежат на физическа инспекция, никой не може да даде гаранция какво точно се съдържа в каргото или какво би могло да бъде натоварено за обратния курс към Русия или Близкия изток.

​3. Алтернативите пред Сърбия: Защо бе избрана Москва, а не Брюксел?

​Твърдението, че единствено руският Ил-76 е могъл да спаси Сърбия от горските пожари, просто не издържа. Като страна, интегрирана в Механизма за гражданска защита на ЕС, Белград има пълен достъп до противопожарния флот на съюза (rescEU), разполагащ със специализирани самолети Canadair и тежки хеликоптери от съседни държави членки като Гърция, Румъния и Хърватия.

​Изборът на сръбското правителство да поиска помощ именно от Москва е чисто политически демонстративен жест. За Белград това е начин да потвърди „неутралитета“ си и да гарантира руското присъствие в региона, докато за Кремъл е отлична възможност за пробив във въздушната блокада на ЕС и НАТО, както и за пропаганда на "руските възможности  в страната и по света.

Наративът: "Ние можем там където Колективния  запад е безсилен" безусловно ще се харчи добре, както в Русия, така и пред поддръжниците й по света. 

​4. Защо България не отказа и как държавата стана заложник?

​Официалното обяснение на София се позовава на хуманитарните изключения в санкционния режим на ЕС (чл. 3 от Регламент 833/2014) и димната завеса от пожарите. Зад дипломатическия протокол обаче прозират дълбоки и стари структурни обвързаности.

​Военно-техническата ни зависимост датира още от 2014 г., когато българският министър на отбраната Ангел Найденов и сръбският му колега Небойша Родич подписаха протокол за подготовка на наши пилоти на сръбския симулатор за МиГ-29. Поради системното забавяне на модернизацията и забавеното усвояване на F-16 Block 70, българските ВВС останаха буквално заложници на съветските „бракми“.

​Тази връзка продължава да е жива – през декември 2025 г. български военни пилоти от 3-та авиобаза "Граф Игнатиево", водени от подп. Стефан Гецов, пак бяха на обучение в Сърбия и посетиха посолството ни в Белград, подарявайки на посланик Ангел Ангелов възпоменателен панел за 36-ата годишнина от приемането на МиГ-29. В кампанията „СТОП на домашното насилие“, водена от съпругата на посланика г-жа Биляна Ангелова, летците изразиха съпричастност, но зад хуманитарния жест остава горчивият факт: България е принудена да разчита на държава извън НАТО, за да поддържа минимална квалификация на летците си.

​Именно тази критична зависимост прави държавата ни уязвима и отстъпчива при подобни искания за прелитане.

​5. Координирана заплаха: Сканиране на НАТО и руско-иранският обмен

​Най-опасният аспект в цялата тази ситуация е пряката заплаха за сигурността на алианса. По време на прелета си руският самолет получава възможност необезпокоявано да картографира активните радиолокационни честоти на ПВО, електронните профили и координатите на критичната военна инфраструктура в Ново село, Граф Игнатиево и най-вече авиобаза „Безмер“.

​Това е от изключителна важност, защото в настоящия геополитически контекст Русия и Иран се намират в тесни военно-стратегически отношения. Известно е, че Москва редовно споделя разузнавателни данни с Техеран относно разположението и дейността на американските и съюзническите бази в Близкия изток и Европа.

​В момент, в който Иран отправя директни публични заплахи към съоръжения, използвани от американските сили в региона – сред които е и авиобаза „Безмер“ – изниква логичният въпрос: Възможно ли е събраната от руския Ил-76 разузнавателна информация за българските бази да бъде предадена директно на иранските оперативни и разузнавателни централи?

​Допускайки подобен полет без никакъв физически инспекционен контрол, България не само претърпя сериозни имиджови щети пред съюзниците си, но и компрометира сигурността на разположените на наша територия съюзнически сили, превръщайки собственото си небе в открита сцена за пасивно разузнаване в полза на вражески коалиции.