Три компании са подали заявка за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор на АЕЦ "Белене". Това са руската държавна корпорация "Росатом", Корейската хидроядрена компания и китайската Си Ен Ен Си, като само за руската компания е потвърдено официално.

По предварителна информация американската "Дженерал електрик" и френската "Фраматом" са готови да участват като доставчици на техническо оборудване.

Процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“ стартира на 22 май 2019 г., когато условията бяха публикувани в Официален вестник на ЕС. 90-дневният срок за подаване на заявления изтича днес, 19 август.

Официално компаниите ще бъдат обявени на 20 август на специална пресконференция от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. В нея ще участват също така изпълнителните директори на БЕХ Жаклен Коен и на НЕК Иван Йончев.

Енергийният министър заяви по-рано, че България няма да прави никакви отстъпки по отношение на проекта за изграждане на втората атомна централа в Белене. Държавата няма да променя условията на конкурса и няма да правим компромиси и отстъпки, допълни тя. Плановете са стратегическият инвеститор да бъде избран до догодина.

Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира неговото изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 г. проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. През март 2012 г. строителството на втората атомна централа беше замразено. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.

На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.

На 16 септември България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари бяха използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.

Същия ден бе публикувана и позицията на адвокатите от "White and Case". От нея стана ясно, че евентуално обжалване на арбитражното решение по делото би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни.

След като плати дължимите суми в края на декември 2016 г. България подписа споразумение на 16 януари 2017 г. за реда, по който оборудването за АЕЦ „Белене“ трябва да пристигне на площадката. То беше доставено до края на 2017 г.

Това постави София пред избор: какво да прави с това оборудване и дали да продължи с изграждането на проекта за втора атомна централа. По тази причина бе взето решение БАН да изготви експертен доклад, в който да се разгледат всички сценарии за АЕЦ „Белене“.

Според доклада на учените проектът може да бъде жизнеспособен, защото в региона се очертава недостиг на базова мощност от около 2000 мегавата. Най-лошият вариант е, ако нищо не се прави по проекта „Белене”, смятат от БАН.