Константин Мишев

По времето на Студената война американската легация беше в центъра на София  Намираше се на сравнително тясната улица "Съборна". Срещу легацията  беше гърбът на централната банка. В началото на шейсетте години президентът Джон Кенеди назначи за пълномощен министър в България г-жа Юджийн  Андерсън. Тя вече беше важна част от американската дипломатическа история като първата жена посланичка на Съединените щати. След Втората световна война г-жа Андерсън ръководеше посолството в Копенхаген. 

Бъдещият пълномощен министър в България Юджийн Андерсън с президента Кенеди

Нейната мисия в България беше по времето на краткото размразяване на отношенията между Америка и Съветския съюз. Именно тогава се отвориха три прозореца към един мечтан, но слабо познат свят. 

Витрините на американското посолство в София

бяха първата среща със свободния печат в моя живот. Всъщност бях чел български вестници, издавани преди съветската окупация на България. Вкъщи имаше няколко папки с годишните издания на няколко вестника и списания. Но къде другаде можеше човек да види и прочете нещо за съвременния свят? От витрините на посолството научавахме много неизвестни неща в областта на културата и науката. Имаше и информация и снимки за изборите в Съединените щати, но без никаква пропаганда. От тези витрини научих  за американските абстрактни експресионисти, за модерното фермерство, за космическите програми на Щатите. 

Американската легация на ул. „Съборна” в София

От възрастните хора бяхме дочули, че Държавна сигурност заснема  хората, които безмълвно, но с жадни очи разглеждаха витрините. Като деца и юноши си разказвахме един на друг, че посолството се подслушва дистанционно от специално помещение в отсрещната сграда. Тогава не знаех дали това е вярно. Години по-късно, след като емигрирах в Америка четох едно интервю на г-жа Андерсън. Тя разказваше, че

в посолството не са говорели за важни неща,

ако не са в звукоизолирано помещение, а са си пишели бележки. 

По-онова време се състоя процесът срещу българския дипломат Иван-Асен Христов Георгиев, който беше обвинен, осъден и екзекутиран като американски шпионин.

Иван-Асен Георгиев по време на съдебния процес

И комунистическата пропаганда реши да използва този случай, за да направи своя витрина. На ъгъла на "Съборна", на няколко метра от легацията беше поставено остъклено  табло, където имаше снимки от процеса. Така  

пропагандата на режима "контрира" американската информация

Тогава комунистическият съд обвини задочно Кирил Бляк за вербуването на Иван-Асен. През 80-те години имах шанса да разговарям няколко пъти с проф. Бляк. Той е син на д-р Флойд Бляк, който е бил директор на Американския колеж в България и под негово ръководство е построена новата сграда на колежа в Симеоново. Майка му е българка. Дълги години е професор по европейска история в Принстън. Професор Бляк обичаше да си спомня за България. С тъга говореше за това, че за цяло десетилетие Америка и България нямаха дипломатически отношения и разказваше, че дори, когато двете страни са били във война, не е имало такава антиамериканска пропаганда, както в годините на комунизма. 

Известно е, че когато през декември 1941 г. България обявява война на Съединените щати, неговият баща Флойд Бляк и още няколко американски учители остават дълги месеци в Американския колеж  по молба на Цар Борис Трети. 

В края на 1945 година Кирил Бляк се завръща на Балканите като помощник и преводач на американския журналист Марк Етридж, който е изпратен от президента Труман  със специална мисия - да проучи политическата обстановка в България и Румъния.

Американският журналист Марк Етридж

По-онова време младият българоамериканец работи в Държавния департамент. Двамата разговарят със стотици хора от различни политически партии, обществени организации и църкви. Докладът на Етридж описва 

репресиите над демократичната опозиция и съветската намеса в България

В архива си имам запис на лекция на Кирил Бляк от 1970 година за онези времена. По-късно ще напиша повече за мисията на Етъридж и ще предоставя лентата с гласа на Бляк  на Faktor.bg. 

Кирил Бляк ми е разказвал как са били следени с Етридж от агентите на комунистическите специални служби в онзи период и как са затруднявали мисията със заплахи към хората, с които са се срещали. Две години по-късно някои от събеседниците им са били хвърлени в лагери и затвори.

Скоро след промените се запознах с Ричард ("Дик") Столц, първият резидент на американското разузнаване в България след възстановяването на дипломатическите отношения през 1959 година. Той беше за известен период заместник-директор на ЦРУ.

Ричард ("Дик") Столц, първият резидент на американското разузнаване в България  

Срещнахме се след като се беше пенсионирал и работеше като  консултант на една американска инвестиционна банка. Бил съм в скромната му къща във Вирджиния. Столц имаше високо мнение за способностите на българските специални служби, но не ми е споделял дали американците са успели да разберат как е била подслушвана легацията. По-късно четох в една от книгите на генерал Тодор Бояджиев, че подслушването и заснeмането е ставало от апартамент в съседна, залепена до легацията жилищна кооперация. Нямам доказателства, че това е така. Но намерих безспорни доказателства за прецизното подслушване. Преди две години прочетох стотици страници от архива на ДС за Иван-Асен Георгиев. Една малка част от обемистото дело., което съдържа около 300 тома. Онази част за тогавашния културен аташе на Съединените щати, съпругата му и тринайсетгодишния му син. Те са били следени и подслушвани от десетки агенти на службите. Описана е буквално всяка секунда от живота на семейството. Плащали сме данъци, за да бъде следен културен аташе и семейството му. 

Освен трите прозореца на свободата по времето на Юджийн Андерсън беше организирана изложбата "Американски пластмаси" в галерията, която се намира в Градската градина. Възможно е тогава да се е родило понятието "километрична опашка". Десетки или по-скоро стотици хиляди българи получиха културен шок. Скафандърът на астронавта Джон Глен, пластмасови автомобили, пластмасови уреди и китара - беше като вълшебна приказка. Всеки от посетителите получаваше безплатно луксозен каталог, пластмасово календарче и значка. 

Бях на десет години тогава. Успях да посетя изложбата двайсет и осем пъти. Исках да събера трийсет и два комплекта, за да си направя колода карти с пластмасовите календарчета. Детинска работа. Да висиш с часове всеки път на опашка. Но пък как се радваха после мои връстници, когато им подарявах значки от изложбата.

И както се казва в един стар виц  - в моето крехко детско съзнание Ленън вече беше победил Ленин.