Вили Лилков*

Впечатлен съм от труда, положен от авторите на "Народния съд в България (1944-1945). Герои и антигерои". В първия том са посочени данни за 4054 подсъдими във Варненска, Врачанска, Бургаска и Горноджумайска области. 1029 от тях са осъдени на смърт, а 557 – на доживотен затвор. От тях 338-ма са кметове, кметски наместници и секретар-бирници, 138 търговци, 120 учители, 50 свещеници, стотици чиновници, писари с само 34 са неграмотни. С висше образование са 295 от подсъдимите, 452 със средно образование. За образователния и гражданския статус на съдиите ще научим от следващите книги, но само фактът, че един от народните съдии подписва с палеца си около 90 присъди говори достатъчно! 

Защо ни е необходима тази книга?

Не е ли по-добре „да спи зло под камък“, „да не разбуждаме духовете“, „каквото било-било“, „дайте да се помирим и да забравим“? Не, паметта ни трябва да е будна, защото злото стои тихо в ъгъла на историята и чака удобен момент да се върне и ако не е винаги осветено, ще му позволим да изплува отново от сенките. 

Тази книга е полезна, защото ежедневно лица с академични титли, платени русофилски интелектуални дружинки, продажни и недоучили журналисти, лумпени в социалните мрежи и безбройни платени тролове поддържат фалшифицираната история на близкото минало. Затова просветителската работа на екипи от съмишленици, като авторите на книгата, са гаранция за истината. 

Объркването на поколения българи за случилото се в България след 9.09.1944 г., в т.ч. и знанието за народния съд, ни доведоха дотам, че по думите на покойния проф. Пламен Цветков „в България живеят две различни общества, които говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи.“ 

Поздравления за Мартин Иванов, Живко Лефтеров, Димитър Гюдуров, Момчил Методиев, Светослав Живков, Галина Гончарова, Салих Боровин, Летисия Маркова и Божидар Гечев. 

*Текстът е публикуван на Фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg