10 януари

Църквата почита днес Свети Григорий Нисийски (331-394 г.). Той бил по-малък брат на Св. Василий Велики.

Той получил най-високо образование за онова време. Голямо духовно-аскетично влияние упражнила върху него сестра му св. Макрина Младша. Неговият приятел св. Григорий Богослов го подтикнал към риторското поприще.

Когато император Юлиан Отстъпник отстранил всички християни от учителското съсловие, св. Григорий се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Въпреки нежеланиету му, св. Василий поставил брат си Григорий в 371 година за епископ на Ниса. При арианстващия император Валент (364-378) той бил прогонен от катедрата си, но при възцаряването на благочестивия Теодосий Велики (379 г.) пак бил възстановен на епархията си. Взел участие в Антиохийския събор от 379 година и на Втория Вселенски събор от 381 година като авторитетен богослов.

Многостранна е дейността на св. Григорий Нисийски като плодовит писател, философ и богослов. Неговата богата умозрителна надареност му помагала да обработи систематически истините на вярата и да ги защищава от еретиците. В знаменитото си съчинение от 12 тома книги "Против Евномия" св. Григорий Нисийски защищава учението на брата си върху божествеността на Сина и на Свети Дух. Нему принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и чудните беседи върху Блаженствата и Господнята молитва.

От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма.

На 10 януари църквата почита и Свети Евстатий Чудотворец. Преподобният Евстатий се родил в Тарсийска област от богати и благочестиви родители – Георги и Мегета. Получил добро възпитание от тях, като станал на двадесет години, той оставил родителите си отишъл в Авгаровата обител на планината Олимп.

На тази планина имало много обители, където вече се били прочули с добродетелния си живот като монаси двамата чичовци на майка му – Григорий и Василий, първият от които бил игумен на манастира. Те го приели Евстатий и така започнал трудният му монашески живот.

За своето смирение и кротост Евстатий бил обичан от всички. Нищо светско не го вълнувало, нямал нищо, освен една власеница и една овча кожа, на която спял. Нямал даже собствена килия или място, което да нарече свое, защото обикновено спял където се случело, и то по малко. Когато преподобните отци Григорий и Василий починали, по настоятелните молби на братята блаженият Евстатий трябвало да поеме управлението на манастира.

Евстатий направил много чудеса, които свидетелствали по безспорен начин за богоугодността на живота му. А когато дошло време да напусне света, събрал братята и им казал:

"Настъпи времето на моето отшествие, затова умолявам ви, любими мои чеда, да пазите преданията, които получихте, като знаете, че благата на този живот отминават бързо. Те са временни, докато благата на бъдещия живот – вечни. Старайте се и вие да влезете в числото на спасяващите се".

На 95 години, Евстатий преминал във вечния живот и бил причислен към лика на преподобните.