Турската отбранителна индустрия отбелязва важен технологичен пробив, след като безпилотният боен апарат Bayraktar KIZILELMA успешно открива въздушна цел на разстояние от 110 километра – и то без да използва радар. Това става по време на тестове на инфрачервената система KARAT, разработена от ASELSAN.

Откритието, потвърдено чрез официална публикация на компанията и отразено в специализираните среди, показва, че Турция вече разполага със собствена технология за пасивно откриване на цели – ключов фактор в съвременната въздушна война.

Системата KARAT принадлежи към т.нар. IRST технологии (Infrared Search and Track). За разлика от класическите радари, които излъчват сигнал и могат да бъдат засечени, IRST работи напълно пасивно – тя „вижда“ чрез топлинния отпечатък на самолетите.

Това означава, че дори най-модерните самолети с ниска радарна забележимост могат да бъдат открити, тъй като двигателите и корпусът им излъчват инфрачервена енергия. При теста системата успява да проследи пътнически самолет на 110 км – резултат, който поставя KARAT на нивото на аналогични системи, използвани в съвременните изтребители.

Основното предимство на подобна технология е, че тя не предупреждава целта. При радарно засичане пилотите получават сигнал, че са „заключени“. При IRST това не се случва – системата остава напълно невидима за противника.

Освен откриване, KARAT може да осигурява и насочване на ракети „въздух-въздух“, като поддържа прецизно проследяване на целта без активна радиолокация.

Това дава сериозно тактическо предимство, особено срещу стелт самолети или в условия на електронна война.

KARAT не работи самостоятелно. Той е част от цялостен сензорен пакет на Bayraktar KIZILELMA, който включва и AESA радар (MURAD 100-A) и електрооптична система (TOYGUN).

Тази комбинация създава многослойна картина на бойното поле, при която всеки сензор компенсира ограниченията на другия. Докато радарът осигурява активен обхват, IRST добавя „невидимото“ наблюдение.

Самият KARAT е проектиран с минимален радарен отпечатък, така че да не увеличава видимостта на платформата. Това е особено важно, тъй като Bayraktar KIZILELMA е разработен като стелт ориентиран дрон, способен да изпълнява мисии, типични за пилотирани изтребители.

За разлика от традиционните безпилотни апарати, той е реактивен и работи в същия „боен диапазон“ като модерните изтребители.

Развитието на KARAT не се ограничава само до този дрон. По-усъвършенствана версия – KARAT 200 – ще бъде интегрирана в KAAN, новия турски изтребител от пето поколение, както и в безпилотния стелт апарат ANKA-III.

Това показва, че Турция изгражда цялостна екосистема от въздушни платформи със собствена сензорна технология – нещо, което много държави все още постигат чрез внос.

В глобален план IRST системите стават все по-важни. Дори най-модерните изтребители като F-35 Lightning II разчитат на подобни технологии, а други платформи като F/A-18E/F Super Hornet ги добавят допълнително.

Причината е ясна – радарът вече не е достатъчен. В епохата на стелт технологии и електронна война, пасивното откриване се превръща в ключов елемент за оцеляване и превъзходство. Успешният тест на KARAT показва, че Турция успява да навакса ключов технологичен дефицит и да се позиционира като сериозен играч в разработката на модерни бойни системи.

С доказан обсег от 110 километра и планове за интеграция в бъдещи платформи, системата вече не е експеримент – а реален инструмент, който може да промени начина, по който се водят въздушни операции.