Турция интегрира система, която прави стелт самолетите уязвими за нейните дронове

Турската отбранителна индустрия отбелязва важен технологичен пробив, след като безпилотният боен апарат Bayraktar KIZILELMA успешно открива въздушна цел на разстояние от 110 километра – и то без да използва радар. Това става по време на тестове на инфрачервената система KARAT, разработена от ASELSAN.

Откритието, потвърдено чрез официална публикация на компанията и отразено в специализираните среди, показва, че Турция вече разполага със собствена технология за пасивно откриване на цели – ключов фактор в съвременната въздушна война.

Системата KARAT принадлежи към т.нар. IRST технологии (Infrared Search and Track). За разлика от класическите радари, които излъчват сигнал и могат да бъдат засечени, IRST работи напълно пасивно – тя „вижда“ чрез топлинния отпечатък на самолетите.

Това означава, че дори най-модерните самолети с ниска радарна забележимост могат да бъдат открити, тъй като двигателите и корпусът им излъчват инфрачервена енергия. При теста системата успява да проследи пътнически самолет на 110 км – резултат, който поставя KARAT на нивото на аналогични системи, използвани в съвременните изтребители.

Основното предимство на подобна технология е, че тя не предупреждава целта. При радарно засичане пилотите получават сигнал, че са „заключени“. При IRST това не се случва – системата остава напълно невидима за противника.

Освен откриване, KARAT може да осигурява и насочване на ракети „въздух-въздух“, като поддържа прецизно проследяване на целта без активна радиолокация.

Това дава сериозно тактическо предимство, особено срещу стелт самолети или в условия на електронна война.

KARAT не работи самостоятелно. Той е част от цялостен сензорен пакет на Bayraktar KIZILELMA, който включва и AESA радар (MURAD 100-A) и електрооптична система (TOYGUN).

Тази комбинация създава многослойна картина на бойното поле, при която всеки сензор компенсира ограниченията на другия. Докато радарът осигурява активен обхват, IRST добавя „невидимото“ наблюдение.

Самият KARAT е проектиран с минимален радарен отпечатък, така че да не увеличава видимостта на платформата. Това е особено важно, тъй като Bayraktar KIZILELMA е разработен като стелт ориентиран дрон, способен да изпълнява мисии, типични за пилотирани изтребители.

За разлика от традиционните безпилотни апарати, той е реактивен и работи в същия „боен диапазон“ като модерните изтребители.

Развитието на KARAT не се ограничава само до този дрон. По-усъвършенствана версия – KARAT 200 – ще бъде интегрирана в KAAN, новия турски изтребител от пето поколение, както и в безпилотния стелт апарат ANKA-III.

Това показва, че Турция изгражда цялостна екосистема от въздушни платформи със собствена сензорна технология – нещо, което много държави все още постигат чрез внос.

В глобален план IRST системите стават все по-важни. Дори най-модерните изтребители като F-35 Lightning II разчитат на подобни технологии, а други платформи като F/A-18E/F Super Hornet ги добавят допълнително.

Причината е ясна – радарът вече не е достатъчен. В епохата на стелт технологии и електронна война, пасивното откриване се превръща в ключов елемент за оцеляване и превъзходство. Успешният тест на KARAT показва, че Турция успява да навакса ключов технологичен дефицит и да се позиционира като сериозен играч в разработката на модерни бойни системи.

С доказан обсег от 110 километра и планове за интеграция в бъдещи платформи, системата вече не е експеримент – а реален инструмент, който може да промени начина, по който се водят въздушни операции.