13 Февруари, 2025

Турски експерт: С енергиен шантаж и мръсна пропаганда Москва се опитва да взриви Балканите

Турски експерт: С енергиен шантаж и мръсна пропаганда Москва се опитва да взриви Балканите

снимка: архив Faktor.bg

РС Македония и Сърбия са поставени в пълна енергийна зависимост от Русия, а Белград е зависим и военно от Кремъл

*Юнус Мази

Съединените щати наложиха санкции на „Газпром нефт“, основен акционер в сръбската нефтена индустрия  (NIS), единственото дружество за добив на нефт и газ в балканската страна.

Тези санкции налагат пълно премахване на руската собственост от NIS, която е от решаващо значение за енергийната сигурност на Сърбия. През последните няколко седмици Сърбия прекрати няколко военни споразумения с Русия. Началникът на сръбската армия генерал Милан Мойсилович призна предизвикателствата, пред които е изправена страната му при поддръжката и експлоатацията на руското военно оборудване, включително изтребители МиГ-29 и танкове Т-72. Тези събития подсказват, че Сърбия, а потенциално и целите Балкани, могат отново да се превърнат в театър на противоречиви американски и руски интереси. Освен политиката в областта на сигурността и енергетиката, етническата и религиозната динамика са други значими фактори, които биха могли да определят това геополитическо съревнование.

Енергийната политика на Русия на Балканите

В енергийната политика Русия използва двойната си роля на основен доставчик на енергия и на значителен инвеститор в регионалния енергиен сектор. Като доминиращ доставчик на нефт и газ Русия се възползва от голямата зависимост на повечето балкански държави от вноса на енергия. Влиянието ѝ е особено силно изразено в Сърбия и Северна Македония, където Русия задоволява близо 90 % от търсенето на природен газ. В Сърбия „Лукойл“ придоби 79,5% дял в „Беопетрол“, а „Газпром“ си осигури мажоритарен дял в държавната компания NIS за приблизително 400 млн. евро.

По подобен начин в Босна и Херцеговина „Зарубежнефт“ придоби важни петролни активи, включително петролната рафинерия в "Брод", петролната рафинерия в Модрица и местния търговец на дребно „Нестро Петрол“.

От тези данни се очертават две основни наблюдения. Първо, Русия е установила почти монополна позиция в енергийния сектор, като оставя страни като Сърбия и Северна Македония силно зависими от нейните доставки.

Второ, инвестициите на Русия са съсредоточени в райони със значително православно християнско и сръбско население. Например в Босна и Херцеговина руските инвестиции са насочени почти изключително към  „Република Сръбска“, докато Федерация Босна и Херцеговина, в която живеят предимно босненски мюсюлмани, остава до голяма степен изключена. Този модел на инвестиране задълбочава регионалните неравенства, насърчавайки различията в развитието и просперитета между районите, населени с православни сърби, и тези, в които живеят предимно бошняци.

Политиката за сигурност на Русия в Сърбия

Политиката на Кремъл за сигурност на Балканите е дълбоко вкоренена в антинатовския наратив, който намира отклик най-вече сред православните християни сърби поради техните исторически и културни връзки с Русия. Въпреки че през 2003 г. изтегли военните си сили от региона, Кремъл продължава да разглежда Западните Балкани като стратегически важна периферия на Европа. Въз основа на това схващане Русия следва стратегия, насочена към делегитимиране на западното влияние, като същевременно защитава собствените си интереси в областта на сигурността. Тази стратегия е очевидна във военното ѝ сътрудничество със Сърбия, която през 2016 г. подписа споразумение за отбрана с Русия, макар че то беше прекратено през първата половина на януари.

През годините това партньорство улесни ежегодните военни учения, парадите и придобиването на модерни оръжейни системи. Забележително е, че ученията „Славянско братство“, в които участват войски от Сърбия, Русия и Беларус, са пример за интегрирането на културните и военните връзки на Москва. В резултат на тези събития се очертават два ключови момента.

Първо, руската политика за сигурност разчита до голяма степен на антинатовски наративи, за да поддържа влиянието си в региона. Докато Черна гора, Северна Македония и Албания се присъединиха към НАТО, Русия активно работи за предотвратяване на подобно развитие в Сърбия и Босна и Херцеговина.

Второ, Русия преплита културни и религиозни теми - като например разказа за „славянското братство“ - с политиката си за сигурност, за да очертае границата срещу западното влияние.

Този двоен подход подчертава усилията на Москва да засили геополитическото си присъствие, като същевременно насърчава сближаването със своите православни християнски съюзници.

След санкциите на САЩ срещу NIS и прекратяването на военното ѝ споразумение с Русия Сърбия се стреми да запази деликатната си политика на балансиране между големите сили. От гледна точка на Сърбия Русия остава незаменим партньор, което прави пълното прекъсване на връзките невъзможно. От решаващо значение е, че Русия е най-силният съюзник на Сърбия в противопоставянето на независимостта на Косово, което е крайъгълен камък на сръбската външна политика. Сърбия демонстрира лоялността си към Русия, като се въздържа от налагане на санкции по време на анексирането на Крим през 2014 г. и въведе само частични санкции след началото на войната в Украйна през 2022 г. Тези отношения отразяват динамиката „по-млад брат - по-стар брат“, при която Сърбия разчита в голяма степен на руската подкрепа, особено в областта на енергийните доставки. Тази зависимост прави събитията около NIS особено значими. В същото време Сърбия е и кандидат за членство в ЕС и понякога се присъединява към западните политики. През последните години обаче ентусиазмът на Сърбия за интеграция в ЕС намаля.

От една страна, Белград се възприема като пренебрегнат от ЕС, а от друга, привлекателността на Съюза е намаляла поради поредица от кризи през последното десетилетие, включително бежанската криза, кризата в еврозоната и Брекзит. Встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ бележи началото на нова ера. Тръмп изрази готовност да се срещне с руския президент Владимир Путин, за да обсъдят потенциално решение на конфликта в Украйна.

Сръбският президент Александър Вучич видя в това възможност да позиционира Сърбия като домакин на такава среща, като се позова на уникалната пригодност на страната поради популярността на двамата лидери. Според Вучич Тръмп се радва на по-голяма подкрепа в Сърбия, отколкото в която и да е друга държава извън САЩ, докато Путин остава високо ценен сред сърбите. Освен това Вучич подчерта неутралитета на Сърбия, като отбеляза, че тя не е част от военни съюзи като НАТО, което допълнително засилва нейната пригодност като място за насърчаване на диалога между Тръмп и Путин.

На фона на последните събития Сърбия се стреми да се позиционира като посредник между съперничещите си свръхсили, като цели да повиши международния си престиж.

Чрез създаването на дипломатически канал между САЩ и Русия Сърбия би могла да засили влиянието си на световната сцена. Подобна роля би могла също така да стимулира САЩ да се въздържат от налагане на допълнителни санкции, признавайки Сърбия за ценен партньор за постигане на собствените си стратегически интереси. В същото време Сърбия ще запази лоялността си към Русия, оставайки вярна на динамиката на „по-големия брат“. Този разказ обаче разказва само част от историята.

Правото на вето на Русия в Съвета за сигурност на ООН по отношение на независимостта на Косово и силната енергийна зависимост на Сърбия от Москва правят прагматично нежизнеспособно за Сърбия да застраши отношенията си с Русия. От гледна точка на реалната политика дистанцирането от Москва би накърнило националните интереси на Сърбия.

Балансирането на Сърбия отразява не само нейните стратегически амбиции, но и ограниченията, наложени от зависимостта ѝ от конкуриращи се свръхсили./ БГНЕС

*Юнус Мази, турски учен, който изследва лобизма, диаспората и транснационализма.

Сподели:
Сблъсък на американски самолетоносач с търговски кораб в Средиземно море

Сблъсък на американски самолетоносач с търговски кораб в Средиземно море

Инцидентът не е застрашил кораба „Бешикташ-М“ тъй като няма данни за наводнения или наранявания, задвижващите инсталации не са засегнати

Apple преименува Мексиканския залив на „Американски залив“

Apple преименува Мексиканския залив на „Американски залив“

Тези, които ползват услугата Apple Maps от чужбина, обаче, ще забележат, че името все още е старото: „Мексикански залив“

Шолц: Руска победа или разпадане на Украйна няма да донесат мир

Шолц: Руска победа или разпадане на Украйна няма да донесат мир

САЩ казаха, че е нереалистично Украйна да се присъедини към НАТО и отказаха всякакво американско военно разполагане в страната като част от мирно споразумение