Огнян Минчев

През 2020 г. се доверихте на един чужд агент на влияние, инсталиран на върха на държавната власт и тръгнахте след неговия юмрук. Къде пристигнахте? Зная, че бяхте водени от напълно справедливо възмущение, породено от години, десетилетия официализирана корупция и злоупотреба по върховете на държавната власт. Винаги съм споделял това възмущение и винаги съм смятал за необходима и легитимна мотивацията тази система на корупция да бъде поне ограничена - ако не напълно премахната. Но в гражданските и в политическите процеси рядко и трудно можеш да направиш избор между добро и зло. Налага се да се прави избор между хибриди на доброто и злото.

През 2020 г. аз се разминах с мнозина мои съмишленици от демократичната общност, защото отказах да тръгна след юмрука. Прецених, че в конкретната ситуация корупцията може да се окаже по-малкото зло от заплахата България да бъде отново

подчинена от мрачната чингизидска империя на изток,

под чиято власт преминаха първите три десетилетия от живота ми.

Напомням това днес, защото пред очите ни се разиграва новото оперативно мероприятие на имперската власт, възложено за изпълнение отново на човека с юмрука, който междувременно завладя нови и нови държавни институции. Днес нашият свят на ръба на Европа е отново под пряката заплаха да рухне в ръцете на фашизоидната източна империя. Избирането на човека с юмрука за втори мандат ни приближи опасно близо до

успеха на империята да ни погълне отново.

Днес конкретната цел на чингизидите и техния слуга на Дондуков е да осуетят приобщаването на България към еврозоната. Просто защото с това членство нашата страна влиза - може би необратимо - в ядрото на европейската интеграция. От нашето членство в еврозоната ни делят няколко месеца политическа стабилност с редовно правителство. Затова чингизидите искат криза, конфликт и служебно правителство на главния чингизидски слуга в София. 

Ние трябва да се борим с всички злоупотреби с държавната власт. Особено важно е да полагаме системни усилия за легитимното провеждане на демократичния изборен процес. Всяка цел има на разположение разумни и неразумни средства за своето постигане. Каквото и да правим днес - всеки от нас, за когото е ценна и безусловна българската принадлежност към европейското семейство, трябва да подкрепи политически стабилна България с редовно правителство, поне до приключване на процедурите по нашето членство в еврозоната. За да не се окаже после, че отново седим и мислим - "Каква я мислихме, а каква стана..."

Както казват комшиите - "Аз да имам акъла на българина, ама тоя, който ,му идва после..." Седим и мислим, а се оказва, че само седим.