Убит, защото искал да бъде България свободна: Историята на държавника, когото Русия не успя да сломи

Вечерта на 15 юли 1895 г. (3 юли по стар стил) бившият премиер Стефан Стамболов напуска Юнион клуб в центъра на София и се качва на файтон заедно със своя съратник Димитър Петков и телохранителя си Гунчо. Улиците изглеждат спокойни, но съзаклятници вече са заели местата си. Нападението е внимателно планирано, а файтонджията е част от заговора, докато полицаите – странно отсъстват в решителния миг. 

Малко след като файтонът потегля, пътят им е препречен от въоръжени нападатели. Стамболов скача от файтона и се опитва да избяга, но е настигнат и жестоко посечен с ятаган пред смаяните погледи на случайните минувачи. С отсечени ръце и обезобразено лице той е откаран в дома си от съратника си Димитър Петков. Въпреки усилията на лекарите и силната му воля за живот, Стамболов издъхва три дни по-късно. Преди смъртта си назовава виновниците: руските агенти, местните им съратници и княз Фердинанд.

Жестокото убийство на Стефан Стамболов е венецът на една дългогодишна битка — не просто лична или партийна, а национална. Вярващ в независимостта на България от всякакви външни зависимости, той води политика, която да изолира България от Русия, за която държавникът плаща най-високата цена.

Кой е Стефан Стамболов
Стамболов не е просто министър-председател, а истински държавник. Революционер, участник в Априлското въстание, военен кореспондент в Освободителната война, регент и безкомпромисен политик. Той оглавява Народнолибералната партия и управлява с твърда ръка, като под негово ръководство България прави решителни стъпки към модернизация и икономически подем.

В реч, отпечатана малко преди смъртта му, Стамболов предрича с пророческа яснота коварната ролята на Русия на Балканите. Той не отрича жертвите на руския народ за Освобождението на България, но прави ясно разграничение между чувствата към руския народ и вероломната имперска политика на Русия. Отказът му България да стане марионетка на едни чужди интереси го превръща в мишена и в мъченик.

Неговото убийство не е просто разправа с един човек, а опит да бъде спрян курсът към утвърждаването на България като свободна и независима държава. 

Ето какво е записал Стамболов в дневника си на  6 декември 1886 г:

"Като разбрахме, че Россия иска да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна между Россия и нас една страшна и непримирима дипломатическа война, война между „освободителите“, днес превърнати в грабители, и „освободените“, между малкия Давид и исполина Голиата…“