Убийството на президента Джон Ф. Кенеди е едно от най-подробно проучените събития в американската история, но шест десетилетия по-късно продължават да се появяват нови подробности.

Скоро предстои да бъдат публикувани мемоарите на 88-годишния Пол Ландис, бивш агент на Сикрет сървис, отговарящ за охраната на държавния глава на САЩ, който е станал свидетел на смъртта на президента от близко разстояние. В тях Ландис съобщава неизвестна досега подробност: след като Кенеди е бил прострелян, той е извадил куршума от колата и след това го е оставил в болницата, върху носилката на починалия президент.

Това може да изглежда като незначителна подробност, като се има предвид, че случаят е задълбочено изследван още от 60-те години на миналия век, но за хората, които никога не се уморяват да се ровят в парченца доказателства, разказът на Ландис представлява важен и неочакван развой на събитията.

През десетилетията след убийството се появиха множество конспиративни теории за това колко нападатели е имало, кой в крайна сметка е отговорен и колко куршума всъщност са улучили президента.

Идеята, че истинските факти уж се различават от официалната версия, е първата широко разпространена теория на конспирацията в съвременна Америка. Някои историци дори смятат, че именно след убийството на Кенеди нивото на доверие на хората в тяхното правителство в Съединените щати започва да спада, се казва в публикация на Би Би Си.

Книгата на Ландис „Последният свидетел“ със сигурност ще разпали отново интереса към убийството на Кенеди.

„Това наистина е най-значимата новина за убийството от 1963 г. насам“, казва Джеймс Робенълт, историк и експерт по JFK, който е помогнал на Ландис да се подготви за публикуването на историята си.

Нови детайли по стар случай

Основните факти за убийството на Кенеди са установени и добре известни.

На 22 ноември 1963 г. кабриолет, в който пътуват президентът Кенеди, първата дама Джаки Кенеди, губернаторът на Тексас Джон Конъли-младши и съпругата му, преминава през района на „Дилей Плаза“ в Далас, когато се чуват серия от изстрели.

Кенеди е прострелян в главата и шията, а Конъли е прострелян в гърба. Властите откарали двамата в близката болница „Паркланд Мемориал“, където скоро смъртта на президента била официално удостоверена. Губернаторът оцелява.

Докладът на Комисията „Уорън“ за правителственото разследване на убийството определя Лий Харви Осуалд като единствения стрелец. Това заключение е потвърдено от балистичните доказателства. Самият Осуалд е застрелян малко след убийството, докато е задържан от полицията.

В доклада се казва също, че и Кенеди, и Конъли са били поразени от един и същ куршум, раняващ и двамата на няколко места. Смята се, че това помага да се обясни как само един стрелец е могъл да извърши нападението.

Това заключение е известно като „теорията за единствения куршум“ или „теорията за магическия куршум“.

Комисията стига до него, като разчита отчасти на факта, че по-късно куршумът е намерен на болничната носилка на Конъли.

По онова време никой не знае откъде се е появил. Но в крайна сметка комисията стига до заключението, че куршумът е изпаднал от тялото на Конъли, докато лекарите са го лекували набързо.

Някои скептици, които не са убедени в официалния доклад, дълго време са се фокусирали върху този единствен куршум. Те се съмняват, че той е могъл да причини толкова много наранявания на двама мъже.

А сега показанията на Ландис създават впечатлението, че е избухнала бомба. Не само защото това е ново доказателство от първа ръка, но и защото някои смятат, че то усложнява теорията за единствения куршум.

Какво си спомня Пол Ландис

В деня на убийството 28-годишният Ландис е прикрепен към Джаки Кенеди.

Когато започва стрелбата, той е само на няколко метра от президента Кенеди и става свидетел на ужасяващ изстрел в главата.

След това започнало истинското стълпотворение. Какви са били следващите му действия, Ландис не е разказвал на никого, освен на няколко близки хора, в продължение на десетилетия.

В неотдавнашно интервю за „Ню Йорк Таймс“ Ландис разкри, че след като кортежът пристигнал в болницата, той забелязал куршум, забит в задната част на президентската седалка в колата на Кенеди, и го извадил, за да го запази за разследването от ловците на сувенири.

Ландис прибрал куршума в джоба си. Според спомените му малко след това той бил в спешното отделение, където бил Кенеди, и там поставил куршума върху президентската носилка: както обяснява, за да бъде доказателството при тялото.

„Нямаше никой, който да охранява мястото на инцидента, и това наистина, наистина ме притесняваше“, казва Ландис пред „Ню Йорк Таймс“.

„Всичко се случи много бързо. И аз просто се ужасих, че това е доказателство, което разпознах веднага“, продължава той. „Много важно. И не исках то да изчезне или да се изгуби“.

Самият Ландис никога не е разказвал на полицията и не го е споменавал в официален доклад, а Комисията „Уорън“ никога не го е разпитвала.

„Той е имал малко или никакъв сън, но е бил длъжен да продължи да излиза на работа. Развива тежко посттравматично стресово разстройство. Забрави за куршума“, казва пред Би Би Си Робенълт, който прекарва продължителен период от време с Ландис и записва обширно интервю с него, което води до статия във „Венити Феър“.

„Беше напълно погълнат от гигантските събития, които се случваха около него“, добавя той.

Години наред Ландис не чете нищо за убийството и конспиративните теории, които то поражда - докато не решава, че е готов да разкаже историята си на света.

Мистериозният куршум

Онези, които са прочели показанията на Ландис, са направили различни заключения от тях и като цяло историята повдига толкова много въпроси, колкото и дава потенциални отговори.

Робенълт заяви пред Би Би Си, че според него тя поставя под съмнение теорията за „един-единствен куршум“.

Самият Ландис сега смята, че куршумът, който е извадил от колата, е същият, който по-късно е намерен на носилката на Конъли.

Той смята, че куршумът е влязъл плитко в гърба на Кенеди и е изпаднал в колата.

Според Робенълт, ако Ландис е прав, Конъли и Кенеди може да не са били улучени от един и същи куршум.

И сега отново може да се стигне до дебат дали Осуалд е действал сам, добавя историкът.

„Защото, ако е имало повече от един куршум, би ли могъл Осуалд сам да произведе двата изстрела в такава бърза последователност от пушката си?“, задава въпрос Робенълт в статията си за списание „Венити Феър“.

Въпреки това разказът на Ландис предизвиква сериозен скептицизъм от страна на експерти, включително и от негов колега, който също е пряк участник в събитията от онзи ден.

Бившият агент Клинт Хил, който се прочува с това, че скача върху колата на Кенеди, за да защити президента, не вярва на разказа на Ландис.

„Ако той провери всички доказателства, изявления и случили се събития, те не съвпадат [с неговия разказ]“, казва Хил в интервю за американската телевизия NBC.

„Не виждам никаква логика в това, че по някаква причина се е опитал да постави [куршум] върху носилката на президента“, отбелязва бодигардът.

Но според Джералд Познър, разследващ журналист и автор на книгата „Case Closed: Lee Harvey Oswald and the Assassination of John F. Kennedy“, разказът на Ландис, напротив, всъщност подкрепя теорията за „един куршум“.

„Сега хората ще разберат как куршумът се е озовал на носилката на Конъли“, казва той.

Познър смята, че разказът на Ландис трябва да се възприема сериозно, но изразява съмнения относно фактическата точност на спомените му след почти шест десетилетия.

Например, ако се разгледат интервютата на хората в спешното отделение, никой от тях не споменава присъствието на Ландис там, отбелязва Познър.

А фактът, че самият Ландис не е дошъл в полицията и не е направил никакво изявление, повдига въпроси относно поведението му в онзи ден, добавя журналистът.

„При това той може да е сгрешил в нещо, но основният факт, че „видях куршума, грабнах го, сложих го в джоба си, оставих го в болницата и си тръгнах“, е или верен, или не“, казва Познър.

Дали признанието на Ландис означава, че има нова мистерия около убийството на JFK, или напротив, потвърждава съществуващите факти, по същество е без значение.

В края на краищата това е убийството на JFK и мемоарите на Ландис просто ще добавят храна за безкрайни дебати и анализи на една от най-дълбоките национални травми на Америка.

„Възможно ли е този случай да бъде разрешен за 100-процентово удовлетворение на някого? Не“, казва Познър. „За повечето хора той никога няма да бъде приключен“. /БГНЕС