Група учени от колаборацията Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI) потвърди съответствието на стандартния космологичен модел с теорията на Айнщайн. Резултатите от изследването, което обхваща огромен период от космическата история, бяха публикувани на сървъра за предпечат на arXiv.
Като част от изследването учените създадоха най-голямата 3D карта на Вселената до момента, обхващаща близо 6 милиона галактики за 11 милиарда години космическо време. Тази карта ни позволи да видим как галактиките са групирани и как тяхната структура се променя с времето, важно изискване за тестване на модели на космологията. Основната цел на изследването беше да се потвърди точността на модела LCDM (Lambda-Cold Dark Matter), който описва вселена, състояща се от обикновена материя, тъмна материя и тъмна енергия. Този модел прави силни прогнози за структурата на космическите клъстери, които трябва да са в съответствие с наблюдаваните данни. Новите наблюдения на DESI потвърждават, че космическата структура наистина се развива, както е предвидено от модела LCDM. Проучването установи, че ако тъмната енергия има свойства, различни от тези на факторите за пространство и време, или ако тъмната материя е следствие от променена гравитация, структурата на галактическите клъстери ще изглежда различно. Данните силно ограничават възможните модифицирани модели на гравитацията, изключвайки повечето съвременни теории, които се опитват да заобиколят необходимостта от тъмна материя и енергия. По този начин стандартният космологичен модел, базиран на гравитацията на Айнщайн, продължава да бъде най-доброто обяснение на наблюдаваната Вселена. Въпреки че остават неразрешени въпроси, като например проблема с натовареността на телескопа Хъбъл, резултатите подчертават, че теорията на Айнщайн и LCDM сега са централни за съвременната космология.
Може би в бъдеще ще се появят нови модели, които могат да обяснят настоящите аномалии, но засега класическият модел остава най-успешният при описанието на Космоса./ БГНЕС
Още от Наука
Проф. Евелина Славчева поема от днес ръководството на БАН
В цялата история на БАН за първи път нейният председател ще бъде жена
Експерти: 2024 г. ще се запомни като най-горещата в историята, надхвърляйки критичния праг на прегряване
Температурите са били с повече от 1,5 °C по-високи от прединдустриалните времена, преди човечеството да започне да изгаря големи количества изкопаеми горива
Екатерина Захариева: ЕС е лидер по наука, но изоставаме в иновациите от САЩ и Китай
Трябва да сме оперативни в правенето на патенти, да ги довеждаме до пазара