Като част от изследването учените създадоха най-голямата 3D карта на Вселената до момента, обхващаща близо 6 милиона галактики за 11 милиарда години космическо време
Група учени от колаборацията Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI) потвърди съответствието на стандартния космологичен модел с теорията на Айнщайн. Резултатите от изследването, което обхваща огромен период от космическата история, бяха публикувани на сървъра за предпечат на arXiv.
Като част от изследването учените създадоха най-голямата 3D карта на Вселената до момента, обхващаща близо 6 милиона галактики за 11 милиарда години космическо време. Тази карта ни позволи да видим как галактиките са групирани и как тяхната структура се променя с времето, важно изискване за тестване на модели на космологията. Основната цел на изследването беше да се потвърди точността на модела LCDM (Lambda-Cold Dark Matter), който описва вселена, състояща се от обикновена материя, тъмна материя и тъмна енергия. Този модел прави силни прогнози за структурата на космическите клъстери, които трябва да са в съответствие с наблюдаваните данни. Новите наблюдения на DESI потвърждават, че космическата структура наистина се развива, както е предвидено от модела LCDM. Проучването установи, че ако тъмната енергия има свойства, различни от тези на факторите за пространство и време, или ако тъмната материя е следствие от променена гравитация, структурата на галактическите клъстери ще изглежда различно. Данните силно ограничават възможните модифицирани модели на гравитацията, изключвайки повечето съвременни теории, които се опитват да заобиколят необходимостта от тъмна материя и енергия. По този начин стандартният космологичен модел, базиран на гравитацията на Айнщайн, продължава да бъде най-доброто обяснение на наблюдаваната Вселена. Въпреки че остават неразрешени въпроси, като например проблема с натовареността на телескопа Хъбъл, резултатите подчертават, че теорията на Айнщайн и LCDM сега са централни за съвременната космология.
Може би в бъдеще ще се появят нови модели, които могат да обяснят настоящите аномалии, но засега класическият модел остава най-успешният при описанието на Космоса./ БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации