Ново научно изследване показва, че слънчевите ветрове са пренасяли земни частици към Луната в продължение на милиарди години – процес, който продължава и в наши дни. Сред тези частици са летливи газове като кислород и азот, ключови елементи за разбирането на еволюцията както на Земята, така и на нейния естествен спътник.

Досега доминиращата научна хипотеза беше, че магнитното поле на Земята действа като защитен щит, който възпрепятства подобен пренос. Новото проучване обаче стига до различен извод: земната магнитосфера не само не е блокирала частиците, но в определени периоди от историята на Слънчевата система дори е подпомагала насочването им към лунната повърхност.

Според учените това се е случвало най-вече когато Луната е преминавала през т.нар. магнитна опашка на Земята – област, в която взаимодействието между слънчевия вятър и земното магнитно поле създава условия за транспортиране на йонизирани частици. В тези моменти кислородни и азотни йони от горните слоеве на земната атмосфера са могли да достигнат до Луната и да се внедрят в нейния реголит – повърхностния слой от прах и скали.

Заключенията на изследването са потвърдени чрез анализ на лунни проби, събрани по време на мисиите „Аполо“. В тях учените са открили изотопни съотношения на кислорода, които силно наподобяват земните, но се различават от тези, характерни за слънчевия вятър. Това дава сериозни основания да се смята, че част от лунните летливи елементи имат земен произход.

Откритието има важно значение за разбирането на химичната история на Луната и поставя под въпрос дългогодишни представи за изолацията на Земята и нейния спътник един от друг. Освен това резултатите могат да окажат влияние върху бъдещите планове за дългосрочно човешко присъствие на Луната, тъй като наличието на кислород и други летливи вещества в лунния реголит би могло да бъде използвано като ресурс.

Изследването допринася и към по-широкия научен дебат за това как планетите и техните спътници обменят материя в рамките на Слънчевата система – процес, който може да се окаже далеч по-активен и сложен, отколкото се смяташе досега.