18 Ноември, 2026

Учени откриха, че Земята „храни“ Луната от милиарди години

снимка: БГНЕС

Слънчевият вятър пренася кислород и азот от земната атмосфера към Луната, като магнитното поле на Земята неочаквано подпомага този процес, показва ново изследване

Ново научно изследване показва, че слънчевите ветрове са пренасяли земни частици към Луната в продължение на милиарди години – процес, който продължава и в наши дни. Сред тези частици са летливи газове като кислород и азот, ключови елементи за разбирането на еволюцията както на Земята, така и на нейния естествен спътник.

Досега доминиращата научна хипотеза беше, че магнитното поле на Земята действа като защитен щит, който възпрепятства подобен пренос. Новото проучване обаче стига до различен извод: земната магнитосфера не само не е блокирала частиците, но в определени периоди от историята на Слънчевата система дори е подпомагала насочването им към лунната повърхност.

Според учените това се е случвало най-вече когато Луната е преминавала през т.нар. магнитна опашка на Земята – област, в която взаимодействието между слънчевия вятър и земното магнитно поле създава условия за транспортиране на йонизирани частици. В тези моменти кислородни и азотни йони от горните слоеве на земната атмосфера са могли да достигнат до Луната и да се внедрят в нейния реголит – повърхностния слой от прах и скали.

Заключенията на изследването са потвърдени чрез анализ на лунни проби, събрани по време на мисиите „Аполо“. В тях учените са открили изотопни съотношения на кислорода, които силно наподобяват земните, но се различават от тези, характерни за слънчевия вятър. Това дава сериозни основания да се смята, че част от лунните летливи елементи имат земен произход.

Откритието има важно значение за разбирането на химичната история на Луната и поставя под въпрос дългогодишни представи за изолацията на Земята и нейния спътник един от друг. Освен това резултатите могат да окажат влияние върху бъдещите планове за дългосрочно човешко присъствие на Луната, тъй като наличието на кислород и други летливи вещества в лунния реголит би могло да бъде използвано като ресурс.

Изследването допринася и към по-широкия научен дебат за това как планетите и техните спътници обменят материя в рамките на Слънчевата система – процес, който може да се окаже далеч по-активен и сложен, отколкото се смяташе досега.

Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)