Учени откриха мозъчния механизъм, който стои зад мотивацията ни

Защо понякога сме готови да положим огромни усилия за нещо, което искаме, а друг път се отказваме още в началото? Ново изследване показва, че орексиновите неврони в мозъка може да играят ключова роля в преценката дали очакваната награда си заслужава усилието, необходимо за нейното получаване.

Мотивацията определя огромна част от ежедневното ни поведение – от големите решения като смяна на работа или преследване на дългосрочна цел, до далеч по-обикновени избори. Зад това постоянно стои един и същ въпрос: заслужава ли си усилието? Ново изследване на учени от Университета в Нагоя, Япония, дава интересна следа към начина, по който мозъкът отговаря на него. Екипът е установил, че невроните, произвеждащи орексин, променят активността си в зависимост както от очакваната награда, така и от усилието, което е необходимо, за да бъде получена.

Резултатите са публикувани в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), а според ScienceAlert откритието хвърля нова светлина върху начина, по който мозъкът превръща очакването за награда в устойчиво целенасочено действие. 

Орексинът отдавна е свързан с бодърстването и енергията
Орексинът е химично вещество, произвеждано от специфична група неврони в хипоталамуса – структура дълбоко в мозъка, която участва в регулирането на редица жизненоважни процеси. Орексиновата система е добре позната на науката с ролята си в поддържането на бодърстването, регулирането на енергийния разход и други процеси, но през последните години все повече изследвания свързват тези неврони и с мотивацията и поведението, насочено към получаване на награда.

Именно тази връзка заинтересувала японските изследователи. Вместо просто да проверят дали орексинът влияе върху мотивацията, те се опитали да проследят какво се случва с неговите неврони в реално време, когато животното очаква награда и трябва да реши колко усилия е готово да положи за нея.

За целта учените провели серия експерименти с плъхове, при които чрез генетични техники можели изкуствено да увеличават или потискат активността на произвеждащите орексин неврони. Животните били поставени в ситуации, в които трябвало да полагат различно количество усилия, за да получат хранителна награда. Това позволило на изследователите да наблюдават не само дали плъховете ще потърсят храната, но и докъде са готови да стигнат, преди да се откажат.

Резултатите показали ясна зависимост. Когато активността на орексиновите неврони била увеличена, животните били склонни да работят по-усилено за храната. Когато учените потискали тези неврони, плъховете се отказвали по-бързо. Това подсказва, че орексиновата система има отношение не просто към желанието за награда, а към способността да се поддържа поведението, необходимо за нейното получаване.

Мозъкът следи не само наградата, но и цената за нея
Най-интересната част от експеримента обаче дошла при наблюдението на естествената активност на орексиновите неврони в реално време. Учените установили, че активността им се повишава преди получаването на наградата, когато животното я очаква, и намалява след като тя бъде получена.

Още по-показателно било какво се случва, когато очакваната награда не се появи. В тези случаи активността на орексиновите неврони останала висока. Изследователите установили и зависимост между необходимото усилие и активността на невроните: колкото повече работа трябвало да свърши животното, за да получи очакваната награда, толкова по-силна била активността на орексиновата система.

Това насочва към възможността тези неврони да участват в своеобразната оценка, която мозъкът извършва постоянно – каква награда очаквам и колко усилия ще трябва да вложа, за да я получа. С други думи, орексинът може да е част от механизма, който превръща очакването в готовност за действие.

„Нашето изследване демонстрира значителни промени в активността на орексиновите неврони в зависимост от очакваните награди и необходимото усилие, което предполага потенциален механизъм за превръщане на очакванията в устойчиво действие“, обяснява невроученият Хироюки Мизогучи от Университета в Нагоя.

Това е важно уточнение, защото резултатите не показват, че орексинът функционира като обикновен „регулатор на мотивацията“, който може просто да бъде увеличен, за да станем по-мотивирани. В допълнителните експерименти потискането на активността на невроните при очаквана награда намалявало мотивацията, но изкуственото увеличаване на активността не водело автоматично до още по-силно мотивирано поведение.

Според изследователите това подсказва, че орексиновите неврони вероятно участват в поддържането и оптимизирането на определено ниво на мотивация, вместо да действат като своеобразен превключвател „повече или по-малко“. Именно способността на системата да се адаптира към очакваната награда и необходимото усилие може да е ключова за поведението.

Какво означава това за човешкия мозък?
Тук обаче учените поставят важна граница. Експериментите са проведени с плъхове и резултатите не могат автоматично да бъдат прехвърлени върху човешкото поведение. Фактът, че хората също притежават орексинова система, прави откритието особено интересно, но са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере дали същият механизъм функционира по аналогичен начин и при нас.

Потенциалното значение на изследването обаче е по-широко от обяснението защо някои задачи ни карат да продължим, а други – да се откажем. Нарушената мотивация е свързана с редица психични разстройства, сред които депресия и зависимости. Затова по-доброто разбиране на мозъчните механизми, които свързват очакваната награда с готовността да положим усилия, в бъдеще може да помогне на учените да разберат по-добре и тези състояния.

Това не означава, че откритието предлага непосредствено лечение или че орексинът може просто да бъде „включен“, за да повиши мотивацията. Засега изследването показва нещо по-фундаментално – че в мозъка съществува система, която е чувствителна към връзката между това, което очакваме да получим, и усилието, което трябва да вложим, за да го постигнем.

Следващата задача пред екипа е да проследи мозъчните вериги, които подават сигнали към орексиновите неврони и тези, които получават информация от тях. Така учените се надяват да възстановят цялата последователност от събития – как възниква очакването за награда, как се оценява необходимото усилие и как тази информация в крайна сметка се превръща в продължително действие.

В този смисъл орексинът може да се окаже една от важните брънки между „искам нещо“ и „готов съм да работя за него“. А разбирането на тази връзка може да даде на науката нов поглед към един от най-основните въпроси за човешкото поведение – какво ни кара да продължим, когато пътят до целта стане труден.

Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).