Откритието, което кореспондира с загадъчни Денисови хора и е публикувано в списание Nature, позволява на учените сериозно да променят погледа си и теорията за усъвършенстване на еволюционните модели
Изследователи твърдят, че нарастващата колекция от вкаменелости помага на науката да подобри разбирането си за палеоантропологията на Източна Азия през късния кватернер. Това е епохата, в която би трябвало да са бродили по Земята Homo juluensis – преди близо 300 000 години.
Учените смятат, че са намерили Homo juluensis в днешен Китай. Според тях той е имал сходства с вече откритите, но загадъчни Денисови хора, като те много ясно личат в челюстите и зъбите. Това кара изследователите да мислят, че може да става дума за членове на групата juluensis.
Откритието е публикувано в списание Nature. А учените заявяват, че в момента има сериозни промени в погледа и теорията за усъвършенстване на еволюционните модели.
Счита се, че Homo juluensis, които са бродили наоколо преди близо 300 000 години, са изработвали каменни инструменти и са преследвали диви коне, за да ловуват.
Според професор Кристофър Джей Бае от катедрата по антропология в Колежа по социални науки на Хавайския университет в Маноа, който е ключов участник в изследването, пробивът, който ще ни помогне да разберем по-добре сложната история на еволюцията в Азия, е свързан с нов начин на организиране на вкаменелостите.
„Това проучване изяснява фосилните данни за хоминините, които обикновено включват всичко, което не може лесно да се причисли към Homo erectus, Homo neanderthalensis или Homo sapiens“, посочи ученият./ БГНЕС
Още от Наука
Научен парадокс: Земята променя формата си - полюсите се издигат, а екваторът потъва
Ново проучване показва, че твърдата Земя става малко по-малко сплескана, докато гравитационната форма на планетата се променя в обратната посока
Учените в шок: Под Италия се отваря гигантски геоложки капан
Долният слой на земната кора се „разтваря“ и потъва в мантията, а Апенините се разтягат като акордеон под натиска на горещата магма
Учени откриха джобна „Одисея“, която античен читател е носел със себе си преди 1700 години
1700-годишен пергамент с откъс от XII песен на „Одисея“ беше открит в Университетската библиотека в Утрехт. Малкият фрагмент разказва за момента, в който Хелиос разбира за закланите свещени говеда.