Китайски учен твърди, че е участвал в създаването на първите генно редактирани бебета - близначки, чиято ДНК е променена, така че да се предава на поколенията, съобщи Асошиейтед прес. Ако това е вярно, ще е голям скок за науката и етиката, предаде БТА. Американски учен също каза, че е участвал в разработката в Китай. Подобни експерименти обаче са забранени в САЩ, именно защото ДНК промените могат да бъдат предадени на поколенията, а и съществува риск да бъдат засегнати други гени.
Много специалисти мислят, че методът е прекалено рисков. Някои порицаха труда като експеримент с хора.
Хе Джанкуей от Южния научно-технологичен институт в Шънджън, който е учил в американските университети Райс и Станфорд, каза, че е променил ембрионите на няколко двойки, подложили се на репродуктивно лечение. Досега е имало една бременност с такива ембриони. Целта не е била да бъде предотвратена наследствена болест, а да бъде направен опит бебетата да придобият резистентност към зараза с вируса ХИВ.
Потвърждение на твърденията на Хе няма. Статия за разработката му не е публикувана в научно списание, за което методът да бъде проверен от специалисти. Хе разказа върху какво работи в Хонконг на организаторите на конференция по генно редактиране, която ще започне утре, а преди това в ексклузивно интервю пред Асошиейтед прес.
Много учени порицаха начинанието като експеримент с хора, който не е оправдан морално. Известният генетик от Харвард Джордж Чърч обаче го защити, защото ХИВ и СПИН са "основна и нарастваща заплаха за човешкото здраве". От няколко години съществува сравнително лесен метод за редактиране на гени - КРИСПР-кас9. Той се използва върху хора отскоро за лечение на фатални болести, като направените промени остават само за този човек. При редактирането на сперма, яйцеклетка или ембрион обаче промените могат да бъдат наследени.
Китайският учен каза, че първо е тествал метода с мишки, маймуни и човешки ембриони в лаборатория и е кандидатствал за патенти. Той е избрал да редактира гена CCR5 за ХИВ, защото СПИН е голям проблем в Китай. Всички мъже, участвали в експеримента, са били заразени с ХИВ, но жените са били здрави. Генното редактиране обаче не е целяло да предотврати малкия риск от предаване на вируса, защото това вече се постига с традиционна медицина. Хе е предложил на двойките шанс да имат дете, което да бъде предпазено от тяхната съдба.
Генното редактиране е направено по време на оплождане ин витро. Когато ембрионите са били на 3 до 5 дена, са проверени дали са с редактирани гени. Двойките са можели да изберат дали да използват редактиран ембрион или обикновен. Редактирани са 16 от 22 ембриона, а от тях 11 са използвани за имплантиране на шест жени, преди да бъде постигнато забременяването с близначките. Изследванията показват, че едното момиченце има две копия на променения ген, а другото само едно. Данни да са увредени други гени няма. Липсата на гена CCR5 обаче е предпоставка за поява на други заболявания, например западнонилска треска, или човекът да умре от грип. Използването на ембриона със само едно копие на редактирания ген за специалистите е доказателство, че "главната цел е била да бъде тествано редактирането, а не да бъде избягната болестта".
Фактор
Много специалисти мислят, че методът е прекалено рисков. Някои порицаха труда като експеримент с хора.
Хе Джанкуей от Южния научно-технологичен институт в Шънджън, който е учил в американските университети Райс и Станфорд, каза, че е променил ембрионите на няколко двойки, подложили се на репродуктивно лечение. Досега е имало една бременност с такива ембриони. Целта не е била да бъде предотвратена наследствена болест, а да бъде направен опит бебетата да придобият резистентност към зараза с вируса ХИВ.
Потвърждение на твърденията на Хе няма. Статия за разработката му не е публикувана в научно списание, за което методът да бъде проверен от специалисти. Хе разказа върху какво работи в Хонконг на организаторите на конференция по генно редактиране, която ще започне утре, а преди това в ексклузивно интервю пред Асошиейтед прес.
Много учени порицаха начинанието като експеримент с хора, който не е оправдан морално. Известният генетик от Харвард Джордж Чърч обаче го защити, защото ХИВ и СПИН са "основна и нарастваща заплаха за човешкото здраве". От няколко години съществува сравнително лесен метод за редактиране на гени - КРИСПР-кас9. Той се използва върху хора отскоро за лечение на фатални болести, като направените промени остават само за този човек. При редактирането на сперма, яйцеклетка или ембрион обаче промените могат да бъдат наследени.
Китайският учен каза, че първо е тествал метода с мишки, маймуни и човешки ембриони в лаборатория и е кандидатствал за патенти. Той е избрал да редактира гена CCR5 за ХИВ, защото СПИН е голям проблем в Китай. Всички мъже, участвали в експеримента, са били заразени с ХИВ, но жените са били здрави. Генното редактиране обаче не е целяло да предотврати малкия риск от предаване на вируса, защото това вече се постига с традиционна медицина. Хе е предложил на двойките шанс да имат дете, което да бъде предпазено от тяхната съдба.
Генното редактиране е направено по време на оплождане ин витро. Когато ембрионите са били на 3 до 5 дена, са проверени дали са с редактирани гени. Двойките са можели да изберат дали да използват редактиран ембрион или обикновен. Редактирани са 16 от 22 ембриона, а от тях 11 са използвани за имплантиране на шест жени, преди да бъде постигнато забременяването с близначките. Изследванията показват, че едното момиченце има две копия на променения ген, а другото само едно. Данни да са увредени други гени няма. Липсата на гена CCR5 обаче е предпоставка за поява на други заболявания, например западнонилска треска, или човекът да умре от грип. Използването на ембриона със само едно копие на редактирания ген за специалистите е доказателство, че "главната цел е била да бъде тествано редактирането, а не да бъде избягната болестта".
Още от Наука
Гърция подготвя първия си астронавт, до 2 години трябва да излети в Космоса
Полетът е част от новата Национална космическа стратегия на Гърция, която определя развитието на сектора до 2035 година
Първият професионален радиотелескоп в България пристигна в Рожен – LOFAR-BG отваря нов прозорец към Вселената
България прави историческа крачка в радиоастрономията. В НАО „Рожен“ пристигна ключовото оборудване за първия професионален радиотелескоп LOFAR-BG, който ще стане част от най-голямата европейска радиоастрономическа мрежа. Проектът ще позволи изследване на Слънцето, магнитните полета, пулсарите и далечните галактики с безпрецедентна точност.
Германски учени откриха молекула, която може да обърне стареенето на клетките
Добавянето на фосфатидилхолин или холин към храната на червеи при експериментите е възстановило митохондриите до по-младежко и гъвкаво състояние