Чрез нагряване на пластмаси до много високи температури, учените са успели да извлекат гориво от тях. Тази иновация подхранва надеждите за мащабно рециклиране, но самата тя генерира емисии и повдига въпроси относно истинската си екологична ефективност.
   
Само за няколко десетилетия пластмасата се превърна в неразделна част от нашата планета. Този материал се среща в океанските дълбини, както и в геоложки пластове под формата на „пластистоун“ - нов вид седиментна скала, образувана от сливането на пластмасови отпадъци и естествени скали. Замърсяването с пластмаса е толкова широко разпространено, че ООН в момента работи по международен договор за ограничаване на разпространението му.

Изправени пред мащаба на проблема, изследователи, работещи с пластмасовата и петролната индустрия, проучват противоречиво решение: превръщането на пластмасата обратно в гориво. Този процес, подробно описан в сп. "Популър меканикс", има за цел да трансформира тези отпадъци в енергия, която би могла да захранва котли, турбини и дизелови двигатели, и няколко инициативи от този вид се проучват по целия свят.

Основният процес до момента е пиролизата, която включва нагряване на пластмаса до близо 900°C при липса на кислород, за да се разкъсат молекулярните вериги и да се получат въглеводороди. Обикновено този процес преобразува около 60% от преработената пластмаса в пиролизно масло или „биогориво“, което може да се използва като източник на енергия.

Изследователи от Йейл наскоро увеличиха ефективността на този процес до 66% без използване на катализатор, потенциално решаваща стъпка, която намалява разходите и ограниченията за поддръжка, присъщи на тези вещества. За да обмислят широкото приложение на процеса, учените тестваха метода си с индустриален въглероден филц, издръжлив и търговски достъпен материал. Те успешно превърнаха близо 56% от пластмасата в биомасло, което е окуражаващо за резултатите и демонстрира техническата осъществимост на решението.

Въпреки тези постижения, процесът на пиролиза остава енергоемък. Необходимата енергия генерира CO2 и други отпадъци, което кара някои експерти да твърдят, че това е „индустриална илюзия“, която не решава фундаментално проблема със зависимостта от изкопаеми горива.

Учените признават, че екологичната и индустриална жизнеспособност на процеса все още не е доказана. За да се подобри, ще е необходимо да се намали консумацията на енергия за обработката и да се контролират по-добре вторичните емисии . Докато световното производство на пластмаси за еднократна употреба се увеличава, тези иновации могат да осигурят само частични и недостатъчни решения. Въпреки това, ефективността и простотата на устройството са окуражаващи признаци за мащабно използване.

Този вид усъвършенствано рециклиране е част от дълбока промяна в геологията и биологията на Земята, свързана със замърсяването с пластмаси: микропластмасите в телата ни или „пластистони“, открити на всички континенти, са символ на траен отпечатък, точно както други маркери на антропоцена.

На този етап най-доброто решение остава намаляването на производството на нови пластмаси и ограничаването на тяхното навлизане в околната среда при източника. (БГНЕС)