Учени твърдят, че са открили неограничен източник на енергия

Чрез нагряване на пластмаси до много високи температури, учените са успели да извлекат гориво от тях. Тази иновация подхранва надеждите за мащабно рециклиране, но самата тя генерира емисии и повдига въпроси относно истинската си екологична ефективност.
   
Само за няколко десетилетия пластмасата се превърна в неразделна част от нашата планета. Този материал се среща в океанските дълбини, както и в геоложки пластове под формата на „пластистоун“ - нов вид седиментна скала, образувана от сливането на пластмасови отпадъци и естествени скали. Замърсяването с пластмаса е толкова широко разпространено, че ООН в момента работи по международен договор за ограничаване на разпространението му.

Изправени пред мащаба на проблема, изследователи, работещи с пластмасовата и петролната индустрия, проучват противоречиво решение: превръщането на пластмасата обратно в гориво. Този процес, подробно описан в сп. "Популър меканикс", има за цел да трансформира тези отпадъци в енергия, която би могла да захранва котли, турбини и дизелови двигатели, и няколко инициативи от този вид се проучват по целия свят.

Основният процес до момента е пиролизата, която включва нагряване на пластмаса до близо 900°C при липса на кислород, за да се разкъсат молекулярните вериги и да се получат въглеводороди. Обикновено този процес преобразува около 60% от преработената пластмаса в пиролизно масло или „биогориво“, което може да се използва като източник на енергия.

Изследователи от Йейл наскоро увеличиха ефективността на този процес до 66% без използване на катализатор, потенциално решаваща стъпка, която намалява разходите и ограниченията за поддръжка, присъщи на тези вещества. За да обмислят широкото приложение на процеса, учените тестваха метода си с индустриален въглероден филц, издръжлив и търговски достъпен материал. Те успешно превърнаха близо 56% от пластмасата в биомасло, което е окуражаващо за резултатите и демонстрира техническата осъществимост на решението.

Въпреки тези постижения, процесът на пиролиза остава енергоемък. Необходимата енергия генерира CO2 и други отпадъци, което кара някои експерти да твърдят, че това е „индустриална илюзия“, която не решава фундаментално проблема със зависимостта от изкопаеми горива.

Учените признават, че екологичната и индустриална жизнеспособност на процеса все още не е доказана. За да се подобри, ще е необходимо да се намали консумацията на енергия за обработката и да се контролират по-добре вторичните емисии . Докато световното производство на пластмаси за еднократна употреба се увеличава, тези иновации могат да осигурят само частични и недостатъчни решения. Въпреки това, ефективността и простотата на устройството са окуражаващи признаци за мащабно използване.

Този вид усъвършенствано рециклиране е част от дълбока промяна в геологията и биологията на Земята, свързана със замърсяването с пластмаси: микропластмасите в телата ни или „пластистони“, открити на всички континенти, са символ на траен отпечатък, точно както други маркери на антропоцена.

На този етап най-доброто решение остава намаляването на производството на нови пластмаси и ограничаването на тяхното навлизане в околната среда при източника. (БГНЕС)