Кирило Данилченко*, LB.ua

(Запазено е авторското изписване на собствените имена.)

Ситуацията към края на 2025 и началото на 2026 година е сложна и за двете страни. И Украйна, и русия навлязоха във фаза на крайно изтощение. Армиите напомнят на двама гладиатори андабати – бойци със затворени маски и шлемове, които в Рим са се биели на сляпо – или на боксьори в дванадесетия рунд. 

Недостигът на хора, боеприпаси, дронове, ограниченията в артилерията, недостигът на специалисти във военно-промишления комплекс, както и на пари - това е общият фон. Това вече не е шега – ситуацията е на ръба.

В москва обичат да говорят за недостига на украинска пехота, макар че самите те имат огледални проблеми. В армия, при която „всичко е наред с пехотата“, не биха се случвали обкръжения при Купянск и провали на Добропилския издатък с ширина 8–10 км. Тя не би разчитала на наемници от Африка и Бангладеш, няма да ѝ се налага да прехвърля сборни подразделения от флота и ВКС (чак до прехвърляне на 30% от корабния състав на сухопътна служба) в пехотата.

Началникът на Силите за безпилотни системи Мадяр (Роберт Бровди) например отчете за изминалия месец, че хората му са извели от строя и унищожили над 33 хиляди окупатори. Дори да отхвърлим 10% за грешки и неточности, това пак са 30 хиляди души. А те загиват и от артилерийски огън (до 40% от загубите), в контактни стрелкови боеве, при аварии, от болести, биват бракувани или се решават на СЗЧ (самоволно напускане на частта). Науката математика ни казва, че онези 30–35 хиляди наемници, за които кремъл докладва всеки месец, просто биват заличавани в Украйна до нула – тоест

 тяхната групировка от 600+ хиляди щика не нараства, а качествено деградира

Засега окупаторите не контролират нито един областен център. Не контролират дори Покровск; няколко квартала (около 15% от застроената част) все още са наши в Мирноград, където позициите ни се снабдяват с дронове, включително и с наземни платформи. Така те няма да достигнат нито производството на стотици хиляди дронове, нито европейското производство на снаряди (което, макар и да не постигна обещаните 2 млн., заседна на 1,5 млн., но все пак надхвърли показателите на САЩ), нито ракетите за ЗРК. Най-важното  – 

не беше допуснат срив на фронта 

има планомерно отстъпление пред противник, който те превъзхожда по количество снаряди, полети, тонове залп и хора. Това е напълно разбираема ситуация.

Може да се каже: „Какво значение има, щом те настъпват?“. Но и тук има нюанс. Дори при успешната за тях кампания в Сиверск  става дума за многомесечна борба за кръстовище, железопътен насип и горски пояси, където придвижването се измерва със 100 метра на ден – на цената на батальон. Към момента на щурма срещу града в него практически няма население, промишлеността е изведена, а на тях им остават руини, мини и бой по главата.

Съвсем скоро 

ще видим няколко тенденции едновременно

Ще има усилване на бригадите на ТрО (Териториалната отбрана). През 2026 г. вече не може да се излиза на фронтовата линия само с една минохвъргачка. И въпросът дори не е в колапса край Гуляйполе. Необходимо е да се превъоръжат ТрО и стрелковите бригади с 105-милиметрови  и 155-милиметлови теглени оръдия, 120-милиметрови  минохвъргачки, ПЗРК местно производство, револверни гранатомети, ПТРК от второ поколение („Стугна-П“, „Корсар“) и мини – това вече рязко ще подсили обстановката и управляемостта на ЛБЗ (линията на бойно съприкосновение). В условия на недостиг на хора не може да се прахосва такъв ресурс.

Артилерията ще продължи да се развива. С 200 единици „Богдана“ на шаси Tatra/Mercedes, с поне 20 САУ RCH-155 и с трийсет самоходни установки, които Европа предава всеки месец, ще имаме сериозна групировка от 700+ съвременни цеви. Основният проблем не са машините, а самите цеви, които „живеят“ по 2000–2500 изстрела. Изходът може да е в мобилизационно оръдие от рода на теглена „Богдана“ или 105-милиметрови оръдия (аналози на L119/M101). Калибърът от 105 мм е достатъчно точен, помага във войната на малки пехотни групи и се доставя до линията с Humvee. А най-важното – м Южна Корея има 3,4 милиона снаряда 105 мм в резерв, тъй като те преминават към калибър 155 мм (K9 Thunder); запаси има и в Бразилия, и в много други държави. Можем да разтоварим собствените си мощности и да икономисваме дефицитните барути (за 105 мм трябват три пъти по-малко) за високоточните 155-милиметрови снаряди, като засилим поддръжката на частите от втора линия във военно време и на ТрО. Навремето южнокорейците, без да са технологичен гигант, сглобяваха стотици такива оръдия. Ето че и Украйна, която е в първата десетка по металообработка и химия, е способна да повтори и да надмине техните показатели.

Авиацията на Украйна ще продължи да получава западни самолети. До лятото на 2026 г. се очаква флот от 65–70 машини. Засега масовото прехващане на носителите на КАБ-ове (Су-34) край линията звучи като фантастика – виждаме само няколко успешни епизода за година. Приоритет е „ловът“ на въздушните станции за радио-електронна борба Ми-8МТПР-1 „Ричаг-АВ“. Дори самата заплаха те да бъдат унищожени с ракети AIM-120D ще принуди тези хеликоптери да се изтеглят навътре, което ще премахне „електронната мъгла“ и ще даде на нашите ЗРК възможност да работят по-добре.

Разбира се, ловът на „шахеди“ и крилати ракети в последните вълни изнесе много работа – тук F-16, разпръснати по „паяжина“ от летища из цялата страна, свършиха голяма част от работата. А системните прехващания на Су-34 и Су-35 вече са задача за бъдещи платформи от нивото на Rafale или Gripen, когато се появят при нас. Вместо гонитба на самолети, по-добре е от пределно малка височина да „нахвърляме“ срещу противника стотици бомби AASM Hammer или JDAM-ER, както и да пускаме AGM-88 HARM, методично да изваждаме от строя ценните им радари и да заслепяваме ПВО.

Трябва да се прави 

синергия със Силите за безпилотни системи

като се поразяват вражески специалисти, свързочни възли и възли за управление. Силите за безпилотни системи, които нарастват до 30 000 специалисти, изобщо се превръщат в отделен „гръбнак“ на отбраната. Но няма да може бързо да се мащабират: пилотът е „бутиков продукт“, обучението му трае с месеци. Технологично внедряваме оптични влакна  (дронове-„хулигани“), които не се влияят от каквито и да било електронни смущения, дистанционно управление и автономни рояци с машинно зрение при донасочване към целта. Но на 1000 км фронт никакви дронове няма да заменят пехотата. Силите за безпилотни системи  са „пожарни команди“, но на фронтовата линия трябва да има повече огнева подкрепа и повече плътни пехотни позиции, „рамо до рамо“. В същото време вражеските пилоти също бързо прогресират, а техни цели стават логистиката и нашите пилоти.

Именно затова 

критично значение придобива инженерното осигуряване

не просто бодлива тел, а „егоза“ (укр., най-близкият превод в този контекст е „драка“ ) в противотанкови ровове, редове от „драконови зъби“, добре оборудвани и скрити от наблюдение минни полета. За самите оператори на дронове се създават специализирани укрития с изнесени антени, за да остава пилотът в безопасност. Мрежа от окопи с аркообразни укрития ще даде на пехотата възможност да маневрира при изстрелване на управляеми бомби, без да е под постоянен обстрел и FPV.

Ще продължат да се развиват щурмовите войски

Обикновената пехота не винаги е готова да се бие в „паяжината“ от окопи, където противникът масово използва химическо оръжие (газове CS, хлорпикрин, РГ-Во) и удари с рояци FPV. Щурмовикът „образец 2026 г.“ е боец, който умее да се движи и да оцелява, когато по групата работят едновременно 3–5 дрона, координирайки действията си с преносим РЕБ (техника за радио-електронна борба). Това са хора, които умеят да използват гладкоцевни оръдия за защита от въздушни и наземни заплахи и са отработили тактиката „гранатен конвейер“, когато верига от бойци осигурява непрекъснат взривен вал пред щурмовата двойка. Тези специални групи се доказаха и в Купянск, и при овладяването на кризата край Гуляйполе, и в Сумска област.

Случаите на самоволно напускане на подразделенията ще продължи и тук няма прости решения. Въпреки „тоягите и морковите“, ако най-страшното наказание е да те изпратят на фронта, тези хора ще избягват фронта при всички случаи. Те разбират, че няма да ги осъдят на 5–10 години, защото приоритетът е да те върнат „на предната линия“. А наказанието под формата на няколко години лишаване от свобода и без това е на ръба, защото ти не носиш никаква социална опасност. Възможностите за премествания също няма да решат нищо, защото няма да изчезнат командирите-тъпаци, наградени и обгрижени. От тях личният състав винаги ще бяга, защото никой не иска да умира заради глупостта на „по-висшия чин“ — и това е недопустимо, но тези проблеми няма да изчезнат: болестите на мащабирането не могат да се заобиколят бързо и безболезнено.

Безусловно трябва да предложим квартири, преференциални ипотеки и солидни придобивки. Но дори агресивната кампания „Контракт 18+“ за младежи със заплащане в милиони не създаде опашки. В такива сурови условия само с пари няма да набереш хора. Затова, за съжаление,

няма как да минем без мобилизация

Освен това остава вътрешният проблем -„хартиената армия“ и лъжите в докладите. Докато на ниво батальони властва „войната на слайдове“, а командирите се страхуват да докладват за загуба на позиции, надявайки се „на късмет“, никаква техника няма да помогне. А желанието да се скрие истината води до загуби при неподготвени контраатаки и до закъсняване на подкрепата от по-старшето командване.

Като цяло, нашата задача е

да повишим цената на агресията 

Виждаме колапса на реалния сектор на врага: гигантът КАМАЗ затъва в дългове от над 100 милиарда рубли, Кузбас е в задънена елица с въглищата – калкулира загуби, а руските държавни железници се сриват заради дефицит на лагери и недостиг от 2500 машинисти. Ударите по рафинерии (ректификационни колони) и „танкерната война“ увеличават бюджетния дефицит на РФ до повече от  4 трилиона рубли при реална инфлация над 25%.

Историята ни учи на един главен урок. Съветският съюз, разполагайки с тотално превъзходство в авиацията и артилерията, десет години контролираше Кабул, Кандахар и почти всички големи градове на Афганистан. Но така и не успя да завладее страната и да пречупи съпротивата. Русия, която не контролира дори ключовите областни центрове, има още по-малко шансове. Няма да завладее и Украйна.

* Кирило Данилченко е военен анализатор. 
Сайтът LB.ua е специализиран за оперативни анализи, политика и икономика.