Преговорите между „Газпром“ и „Нафтогаз“ по отношение на транзита на руски газ през Украйна в Европа очевидно стигнаха до задънена улица. Страните си поставят взаимно изключващи се изисквания. Но ако от политическа гледна точка аргументите на Киев са напълно абсурдни, то чисто търговската позиция на Украйна, за съжаление на „Газпром“, изглежда много убедително, коментира руският вестник „Взгляд“, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Свикнали сме с факта, че Украйна се стреми да политизира проблемите с газа. И като цяло има причини да се мисли така Например, според украинските служители, "Северен поток" е лош, защото увеличава зависимостта на Европа от Русия. Но получаване на руски газ от украинската газотранспортна система (ГТС) изглежда не засилва тази зависимост (в действителност това добавя и зависимостта от традиционно неадекватното украинско ръководство и от САЩ зад това ръководство). За да докаже истинността на твърдението си, Украйна купува руски газ от Европа на много по-високи цени.

В момента в Киев се обсъждат три политически тези, свързани с газа.

Първо, запазването на транзита на газ през територията на Украйна е необходимо, тъй като това е единственият фактор, който спира пълномащабната руска агресия. В Украйна твърдят , че руснаците се страхуват да не повредят тръбите и да осуетят плановете си за влияние върху Европа. Интересен момент - за разлика от предишната администрация, тази на Владимир Зеленски се опитва да не разгласява тази теза.

Всъщност, дори да се предположи, че Русия има плановете, които са й приписани, това е пълна глупост - след пълното запълване на всички изградени „потоци“, има недостиг на транзитни мощности от около 15-20 милиарда кубически метра годишно. Така че в следващите няколко години украинският транзит може да бъде отказан само ако Европа значително намали консумацията на газ (има такава вероятност, но тя не е голяма).

Второ, Украйна вероятно ще използва темата за газа за преговори около уреждането в Донбас. Предполага се, че ако Украйна заплаши да блокира транзита, тя ще принуди Меркел да се съгласи с Зеленски, който не иска да се съобрази със споразуменията от Минск относно предоставянето на поне някои гаранции на Донбас.
Теоретично такъв аргумент има право да съществува - до ден днешен Меркел винаги е била на страната на украинските власти, които не са изпълнили споразумението. Защо сега да не застане на страната на Зеленски, особено след като той наистина може да блокира тръбата?

Трето, смята се, че лидерите на "Нафтогаз" представляват сили, свързани с Демократическата партия на САЩ, и могат да свалят президента Зеленски, който се опитва да установи отношения с Русия.
Всъщност Коболев и Витренко наистина са ориентирани към Демократическата партия на САЩ, но други твърдения са несигурни. От една страна, цялото правителство на Зеленски е пълно с „соросоиди“, ориентирани към Демократическата партия. От друга страна, кой е казал, че Зеленски иска да установи отношения с Русия?

Но ако политическите мотиви на Украйна изглеждат очевидно объркани, тогава чисто търговската позиция на "Нафтогаз" е съвсем логична и оправдана - от гледна точка на интересите на Киев.

„Газпром“ предлага на „Нафтогаз“ да удължи стария договор или да сключи нов за една година, при условие че двете страни оттеглят взаимните искове в международния арбитраж; да бъде отменено решението на Антимонополната комисия на Украйна да глоби „Газпром“ за „нарушаване на икономическата конкуренция“; Петицията на Нафтогаз да започне разследване на Европейската комисия срещу „Газпром“ да бъде оттеглена. Освен това „Газпром“ предлага да сключи пряко споразумение за доставки на газ за Украйна с 25% отстъпка. В същото време цената на газа ще намалее от 196 на 147 долара за хиляда кубически метра.

„Нафтогаз“ категорично не е съгласен с всички тези изисквания и предложения. Още на 25 ноември изпълнителният директор на "Нафтогаз" Юрий Витренко заяви, че "страните трябва да продължат да обсъждат продължаването на транзита по европейски правила в тристранен формат с участието на Европейската комисия". Освен това Киев очаква да получи 2,6 милиарда долара спечелени в Стокхолм. По отношение на съдебните дела Коболев по-рано заяви, че „руската страна предлага на „Нафтогаз“да„ обезсили “почти 3 милиарда долара съгласно решенията от Стокхолм и да откаже делото за още 12 милиарда долара. Освен това Антимонополната комисия на Украйна е поканена да се откаже от глоба в размер на около 7 милиарда долара ."

За ръководството на „Нафтогаз“ това е неприемливо. Напротив, тя затрупва „Газпром“ с допълнителни искове „да компенсира загубата на транзит на газ“, а общият размер на исковете достига 22 милиарда долара. Лесно е да се разберат мотивите на Киев.
Първо става дума за голяма сума пари, които могат да бъдат изразходвани, например, за закупуване на „джевлини“ и други оръжия за отблъскване на „руската агресия“. В краен случай Украйна се съгласи да приеме плащането на този дълг с подходящо количество газ, пряко доставено от Русия.

Второ, когато "Нафтогаз" осъди за 4,6 милиарда долара "Газпром", Коболев си предвиди премия от 7,9 милиона долара. С 22 милиарда долара наградата му ще бъде 37,4 милиона долара. Кой от тях отказва от такива пари?

Известно е, че международните съдилища подхождат към частните икономически въпроси от гледна точка на „Русия винаги е виновна“. В случая на споменатия арбитраж това беше нарушение на договора от страна на Украйна, но Русия беше посочена за виновна за това. Между другото, това, което кара Русия и руските организации, знаейки това, да се обръщат към „авторитета“ на международните съдилища, е напълно неразбираемо. Но защо Украйна се обръща към тях, това е просто разбираемо - колкото и абсурдни да са исканията на украинската страна, те вероятно ще бъдат удовлетворени.

Русия, разбира се, може да не даде пари, но Коболев ще получи премията си.

Що се отнася до споразумението за доставки на газ, „Нафтогаз“ по принцип не е против, но смята, че 25% отстъпка не е достатъчна, тъй като в този случай се получава „нормална цена“ (защо смятат така, не е ясно - в Европа цената на руския газ през първото тримесечие беше 254 долара за хиляда кубически метра). Анонимните източници предполагат, че „Нафтогаз“ иска отстъпка от 35%. Тогава газът за Украйна ще бъде 127 долара, което е равно на цената на газа за Беларус.

Основното, което „Нафтогаз“ иска да постигне, е транзитните гаранции за поне десет години предварително. Всъщност има пълен консенсус - Украйна се нуждае от пари, Европа иска да поддържа киевския режим за сметка на Русия, а Русия, както вече споменахме, има недостиг на транзитни мощности. Така че е много вероятно страните да се споразумеят за транзита на руски газ през Украйна.

Основният въпрос обаче е обемът на украинския транзит. Тоест - по чии условия?

Русия е заинтересована да достави толкова количество газ, колкото е необходимо за попълване на дефицита в транзитните мощности и собственото потребление на Украйна. И да се направи това, докато не влязат в сила допълнителни транзитни мощности. С други думи, говорим за 15-20 милиарда кубически метра европейски транзит + 14 милиарда внос (Украйна е закупила толкова миналата година) година или две предварително. Украинската ГТС обаче е разчетена за транспортиране на приблизително 60 милиарда кубически метра. В случай на по-малки обеми печалбата се губи и най-важното - налягането в тръбата намалява, което води до невъзможност за снабдяване на потребителите в Украйна. И, разбира се, Украйна би искала максималният обем газ да бъде транспортиран възможно най-дълго.

През 2018 г. украинската система за транспортиране на газ транспортира 87 милиарда кубически метра газ, и е получила около 3 милиарда долара за това (около 1% от БВП на Украйна, който миналата година според МВФ възлиза на 390 милиарда долара). Според наличната информация "Нафтогаз" търси споразумение, съгласно което Русия ще бъде задължена да транспортира поне 90 милиарда кубически метра годишно (87 милиарда кубически метра мина през украинската тръба миналата година), което би гарантирало рентабилността на украинската газопреносна система. Ако Украйна в резултат получи споразумение, съгласно което ще бъде гарантиран само 60 милиарда транзит, това ще бъде отстъпка, но отстъпка, която е напълно задоволителна за Украйна.

Както виждаме, позицията на „Нафтогаз“ е напълно оправдана от икономическа гледна точка. И най-важното е, че моментът за оказване на натиск върху „Газпром“ беше избран много добре: „Северен поток 2“ все още не е готов и няма да бъде готов до момента, в който приключи настоящият транзитен договор. Но дори след старта му Русия все още ще се нуждае от украински транзит. А това означава - преговорната позиция на Киев в тази ситуация изглежда по-силна.