Европейският съд по правата на човека днес произнесе решението си по делото "Украйна срещу Русия", засягащо масовите и систематични нарушения  на правата на човека от страна на Русия във временно окупирания Крим, както и правата на украинските политически затворници, пише Гордон. Решението е публикувано на сайта на ЕСПЧ.

Представителката на Украйна по делата на ЕСПЧ Маргарита Сокоренко посочи, че процесът за правата на човека в Крим е първият иск на Украйна, с който започна историята на делата на украинската страна срещу агресора Русия в ЕСПЧ.

"През януари 2021 г. с решението си за допустимостта на делото ЕСПЧ отхвърли версията на  Русия за "волеизявлението" и "законното присъединяване на Крим към състава на Руската федерация". Днес, 25 юни 2024 г., с решението по същество са сведени до нула десетилетните разкази на Русия, че в Крим не се нарушават правата на човека." – заяви Сокоренко.

Изданието " Європейська правда" пише, че това е разгромна загуба за агресора Русия в ЕСПЧ.

От украинското  Министерство на правосъдието отбелязват, че в решението на съда е записано, че правителството на Украйна е предоставило изчерпателни доказателства, които "ефективно и извън всякакво съмнение показаха мащабни и систематични нарушения от представителите на Руската федерация и контролираните от нея лица на правата и свободите, защитени от Конвенцията за правата на човека и основните свободи и протоколите към нея".

Става дума за жалбите на Украйна относно:

- насилствени изчезвания и липсата на ефективно разследване (чл. 2 от Конвенцията);

- прояви на жестокост (чл. 3 от Конвенцията) и незаконни задържания (чл. 5 от Конвенцията);

- налагане на законодателството на РФ на територията на Крим, вследствие на което от 27 февруари 2014 г. съдилищата, действащи на полуострова, не може да се смятат за законни (в духа на чл. 6 от Конвенцията);

- незаконно автоматично налагане на руско гражданство (чл. 8 от Конвенцията);

- незаконни обиски на частна собственост (чл. 8 от Конвенцията);

- оказване на натиск, преследвания и конфискации на имущество на религиозни организации, непринадлежащи към Руската православна църква (чл. 9 от Конвенцията);

- прекратяване на дейността на украински и кримскотатарски медии (чл. 10 от Конвенцията);

- забрани за публични събрания, както и незаконни задържания и заплахи срещу организатори на демонстрации (чл. 11 от Конвенцията);

- експроприации на имущество на цивилни лица и частни предприятия без компенсиране на щетите (чл. 1 от първия протокол към  Конвенцията);

- забрана на украинския език в училищата и преследване на ученици, чийто майчин език е украински (чл. 2 от от първия протокол към Конвенцията);

- ограничаване на свободата на придвижване между Автономна република Крим и континенталната част на Украйна в резултат на фактическото преобразуване от руска страна на вътрешноукраинската административна граница в граница между Русия и Украйна (чл. 2 от протокол №4 към Конвенцията);

- преследване на кримските татари (чл. 14 в съчетание с чл. 8, 9, 10 и 11 от Конвенцията и чл. 2 от протокол №4 от Конвенцията).

"Освен това ЕСПЧ отбелязва, че правителството на Руската федерация е отговорно за нарушения на правата на украинските политически затворници – лица, които са преследвани и до днес от РФ заради тяхната проукраинска позиция и действия на временно окупираните от Русия територии на Украйна и на територията на РФ", допълват от украинското правосъдно министерство.

Превод Faktor.bg