Уникалeн шанс за избирателя - да настъпи две съветски мотики едновременно

Васил Данов, специално за Faktor.bg

Предстоящите президентски и парламентарни избори за първи път предлагат на избирателя уникалната възможност да настъпи две съветски мотики едновременно.
Опасността да продължим да се движим в „лошата безкрайност“ (по Хегел) е съвсем очевидна. Ако в президентската администрация продължи да седи лицето Румен Радев, а в парламента продължат да имат квалифицирано мнозинство досегашните путинофилски партии, заплахата за европейското настояще и за цивилизованото бъдеще на децата и на внуците ни е повече от очевидна.

Позволете един детайл. Сега някои се сетиха (“Да му имам втория акъл на българина“) за пропуснатия шанс да дадем втори мандат на президента Плевнелиев. Можеше през 2016 г. действащият президент Росен Плевнелиев да бъде подкрепен от ГЕРБ и от московските "патриоти" от управляващата коалиция. Вероятно щяхме да си спестим унижението "Цецка Цачева" и 

тресавищно-съветския мандат на др. Радев

Струва си да обърнем поглед назад. От дистанцията на цяла петилетка някои нюанси добиват контрастна яснота. Не е виновно само „населението, зомбирано от хибридната агресия“. Спомнете си колко грозно ГЕРБ бламира президента Плевнелиев, когото избра с радостни фанфари. Бламира го точно след бляскавата му реч пред Европейския парламент в Страсбург, когато на 8 юни 2016 г. депутатите на крака аплодираха българския държавен глава, а водещи медии констатираха, че толкова ясна, ярка и визионерска, проевропейска и евроатлантическа реч не са чували от години.

Бламираха то, точно когато г-н Плевнелиев се бе еманципирал от тяснопартийната политика на ГЕРБ и се опита да бъде президент на всички българи. Опита се твърдо да отстоява курса за повече ЕС и НАТО в България и за повече България в ЕС и НАТО. Курс, който бе започнат от президента Петър Стоянов и бе прекратен при президента Първанов (агент Гоце).
Очевидно подобен еманципиран и проевропейски президент на Задунайка Болгария не се понрави на мнозина. И най-паче на другарите в Кремъл.

Спомнете си дребнавите подмятания и заплахи на  хора в ГЕРБ по адрес на президента Плевнелиев и царственото мълчание на др. Борисов до последния ден преди старта на предизборната кампания.
Като човек с достойнство, 

г-н Плевнелиев не се унижи

 да обикаля банкянски и боянски сараи, за да търси подкрепа и гласове по милост и срещу полица.
После разбрахме, че далеч преди изборите на Б. Борисов е било внушено, че трябва да осуети номинацията на Плевнелиев. Накрая дойде и нелепата изцепка на зеления левичар Радан Кънев.

По спиралата на абсурда ни бе сервирана комичната номинация на г-жа Цачева, гарнирана с безумните обяснения, че ГЕРБ „не искали да спечелят и президентските избори, за да не обсебели цялата власт“.
След служебната победа на Радев премиерът Борисов направи поредния нелеп ход, като предизвика извънредни парламентарни избори, след които (уж) основният опонент на „дясната“ управляваща партия удвои броя на депутатите си от 40 на 80.

В момента ГЕРБ умишлено и фатално закъснява с номинацията си за президент. Приказките, че щели да извадят „надпартийна общонационална“ кандидатура удивително напомнят навечерието на кампанията през 2016 г., когато бе повече от ясно, че г-жа Цецка Цачева е изправена на бойното поле като обречен войник, примирил се със съдбата си на мишена и за свои, и за чужди.

Предлагам 

да се борим до последно

 срещу промосковската, прокомунистическа и антиевропейска кандидатура на Р. Радев.
Но ако той все пак бъде преизбран, ще трябва да прати поне един кашон шампанско на най-„яростния“ си противник, чиито продажнически стратегия и тактика са му осигурили втория мандат. 
„Това е, Минке, положението...“, рекъл войводата.
Хубаво би било да си внесем малко политици от всички разцветки и от всички напреднали европейски държави.
Но като още по-крещяща се очертава нуждата да си внесем и около 51 % избиратели.