Самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите, учеше големият историк и родолюбец

  „Българинът гледа с нихилизъм на 3 март, защото историята продължава да се изучава през един чужд поглед. Продължават да се повтарят отдавна остарели стереотипи на национализъм. А младото поколение, в този глобализиращ се свят, което с интернет може да достигне до всички точки на планетата мисли, че този празник е някаква овехтяла дреха, но се пита защо му е.

З март е изкуствена дата,

тя не е донесла нищо добро на българите. На младите тя не им е симпатична, защото и днес режимът в Русия не е демократичен. И днес на никой, който иска да излезе от България, не му минава през ума да си търси работа и по-добър живот в Русия. Включително синовете и дъщерите на най-върлите комунисти търсят реализация в Западна Европа и в Щатите“.
Това са думи на покойния историк и разбивач на митове и лъжи проф. Пламен Цветков. Те и днес са изключително актуални и провокират към дебат – на тази дата ли трябва да бъде националният ни празник?

„Всяка година на 3 март нашите управници, поради инстинктивното си подчинение на всичко руско и съветско, използват този ден, за да поругаят отново националното ни достойнство със своето безгръбначие спрямо Русия. Това  дразни хората.
Никоя уважаваща себе си нация не чества за свой национален празник едно външно събитие. Дори и да има спорове за това какво точно се е случило на 3 март, просто това е събитие, в което няма българско присъствие. Има българско участие във войната, но

няма българско участие в подписването на Санстефанския договор

Освен това негов главен автор е граф Игнатиев. В записките му, публикувани в България още преди 1989 г., той в прав текст казва, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Австрия и Турция.  Тези думи са потвърждение, че човек трябва да има много голяма фантазия, за да твърди, че граф Игнатиев е освободител на България. Това е един българоядец, един човек, който е искал унищожението на България. Но сега за жалост една от централните софийски улици носи неговото име. Така че това е една наистина пагубна дата“, категоричен е проф. Цветков.

Той е категоричен, че  Санстефанският мит е може би един от най-големите в историята ни. „Той е и една от най-трайните манипулации в историческата памет на българите, тъй като това всъщност е един договор за безсрочната окупация на България от Русия. В този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руски-те войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има една разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна.
Има още нещо много важно. Някои историци, по-скоро в червения спектър на българската политическа действителност, между които и проф. Константин Косев, също казват, че Санстефанският договор не е нищо друго, освен една фикция. Реалният договор е Берлинският. Едва

Берлинският договор намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца

Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения. За съжаление тези важни подробности са из-вестни на малко хора. Това се знае само от специалисти, а добре платени фалшификатори на историята, които сами се хвалят как на-родът ги е нарекъл професори, продължават да бълват тази зловредна легенда за Санстефанския договор.
Освен това Санстефанският договор дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да се стигне евентуално до българско правителство, то само да помоли руските войски да останат в България. За какво освобождение тогава може да става дума?
Има и нещо друго, кое кара тогавашното българско общество, преди съветското нахлуване през септември 1944 г., да възприеме този мит. Това е  криворазбраната мечта за България на три морета. България, обединила всички земи с българско мнозинство като население. Тези хора обаче не си дават сметка, че България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и  Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.
Нещо повече, Българската екзархия е и

първата крачка на българите към независимостта

Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия. Краят на този процес е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята независимост. В тази картина на постепенно превръщане на България от османска провинция в пълноправен член на международната общност и напълно суверенна държава, Санстефанският договор всъщност няма никакво място, тъй като той не е нищо друго, освен един опит на Русия да замени османското върховенство със собственото си владичество.

Но има и други заблуди около 3 март, с които българите живеят и до днес. Една от го-лемите заблуди  изучаваме в училище още от крехка възраст -  че видите ли Русия била донесла свобода и национално обединение на България, а по-късно Западът ни бил разпокъсал. Но това е постановка, представяна от Русия, от руската пропаганда и руските дипломатически пратеници. Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока тайна, никой не знае тогава за не-го. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече, след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква  допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е не-съвместимо с руската агресия на Балканите. Но както ви казах, тази манипулация заляга и днес в учебниците по история. Това е един от най-ярките и скандални примери как ние

продължаваме да изучаваме собствената си история с русофилски, а това означава противобългарски поглед

И още нещо много съществено. Санстефанският договор не съдържа никакви  гаранции за правата и свободите на религиозните и етническите малцинства. Берлинският договор е този, който задължава и Княжество България, и Румъния, и Сърбия, и Черна Гора да зачитат правата на всички малцинства, забранява да има дискриминация на етническа и религиозна основа. Така Берлинският договор, който с право е охулен, защото България е разпокъса-на, макар че това не е решение на Берлинския конгрес, а решение на Русия и Великобритания, всъщност ни приобщава към европейския свят“, допълва проф. Цветков. 

Няма съмнение, че след падането на комунизма, проф. Пламен Цветков е един от първите учени, който посвети знанията си за пробуждане на българското самосъзнание и отърсването му от русофилските митове и измами.