В последните дни на служебния кабинет Гюров служебният министър на културата Найден Тодоров е внесъл за съгласуване в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) проект на заповед, с която бившият концлагер „Белене“ да получи статут на групова недвижима културна ценност от национално значение.

Това научи desebg.com от свой източник от Министерството на културата. Ходът на Тодоров е вторият опит, при който държавното управление се опитва да финализира процедурата по обявяването на най-големия концлагер по време на комунистическия режим за национален паметник на културата.

Още през 2014 г. основателят на desebg.com журналистът Христо Христов внесе в Министерството на културата предложение за това, а ведомството започна процедурата през… 2018 г.

Проектът за заповед на министъра на културата се съгласува с министъра на околната среда и водите, защото бившият концлагер на дунавския остров Персин попада в природен парк „Персина“ и резервата „Персински блата“, които са защитени територии по Закона за защитените територии.

Проектът на заповедта на служебния министър на културата Найден Тодоров обаче крие и подводни камъни, тъй като в него се предвиждат т. нар. охранителни зони в изключително огромен обем – над 65 000 декара при условие, че имотът около сградите на бившия Втори обект е над 10 пъти по-малък.

Освен това в заповедта на служебния министър на културата се допуска в охранителните зони, които на практика се припокриват със защитените територии, проучвателна дейност, както и да се извършват строителни дейности, които са категорични забрани от Закона за защитените територии.

По същата причина през 2020 г. тогавашният министър на околната среда и водите Емил Димитров отказа да съгласува проекта за заповед „Белене“ да получи статут на групова недвижима културна ценност от най-ново, предложена от неговия колега тогавашния министър на културата Боил Банов.

Сега, 6 години по-късно, от Министерството на културата предлагат почти същото.

Както desebg.com писа на 13 март 2026 г. Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) към Министерството на културата одобри становище, с което най-големият концлагер за политически противници на тоталитарния комунистически режим „Белене“ на дунавския остров Персин да получи статут на групова недвижима културна ценност от национално значение. Това заключение се предлага за утвърждаване на министъра на културата.

Само ден по-рано главният архитект на община Белене е издал разрешение за право на строеж на самата община за „възстановяване“ на несъществуващи сгради, огради, карцер и други съоръжения на Втори обект на „Белене“ (разбирай строеж на нов лагер) в нарушение на решение на Министерски съвет, предоставил през 2017 г. на общината за 5-годишен срок правото на управление на „Белене“, без изобщо да ѝ е възлагал дейности, включващи „възстановяване“ на каквото и да било.

Все още не ясно дали в последните дни на служебния кабинет служебният министър на околната среда и водите Юлия Попов е предприел някакви действия по отношение на предложения му от колегата му Тодор проект на заповед за статута на „Белене“.

Попов бе един от четиримата министри от служебния кабинет, които на 27 април 2026 г., посетиха „Белене“ тайно от медиите, за да се поклонят на жертвите му без обаче да бъде поканена нито една организация на жертвите, включително и живи бивши концлагеристи или техни наследници.

За сметка на това служебните министри бяха в компанията на кмета Милен Дулев – съшият, който не е изпълнил решението на Министерски съвет за изграждане на парк-мемориал в периода 2017-2022 г. и в компанията на представители на части фондации с финансово осигурени дейности на мястото на бившия концлагер.

Това служебният министър Юлиян Попов заяви пред desebg.com единствената медия, присъстваща на това закрито за медиите събитие, че той отговаря само за защитените територии на острова и отказа повече коментари за статута на „Белене“.

След посещението на четиримата министри преслужбата на МС пък излезе със съобщение, че министрите се разбрали да работят за приключване на процедурата по даването на „Белене“ на статут на недвижима групова културна ценност от най-новото време.

До момента МОСВ твърдо е спазвало изискванията на Закона за защитените територии и е предлагало тези защитени територии да бъдат извадени от обсега на охранителните зони, включени от Министерството на културата.

Именно тези огромни по своя обем охранителни зони са причината вече толкова години „Белене“ да не получи статут на национален паметник на културата от национална значение.

Това стана ясно още през юли 2025 г., когато по инициатива на организаторите на годишното поклонение в памет на жертвите на „Белене“ бе проведена кръгла маса за продължаващия вече 8 години проблем с получаването на статута на „Белене“, в която взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на правосъдието и Министерството на културата.