В Испания днес се произвеждат третите парламентарни избори за по-малко от четири години, съобщи Асошиейтед прес. Премиерът социалист Педро Санчес се надява, че гласоподавателите ще му дадат силен мандат да остане на поста, който зае преди 11 месеца. Тогава с гласуване на недоверие бе свален от власт неговият консервативен предшественик Мариано Рахой. Въпреки това около една трета от запитаните в социологическите проучвания от последната седмица на предизборната кампания казват, че не знаят за кого ще гласуват.

Изглежда сигурно, че появилата се неотдавна партия "Вокс" ще вкара крайнодесни депутати в долната камара на парламента - Конгреса на депутатите, за пръв път от 80-те години. Силно представяне на "Вокс" ще е изключително важно за това консервативната Народна партия и десноцентристката "Сиудаданос" ("Гражданите") да съставят коалиционно правителство на мнозинството и да отстранят премиера.

Санчес призова избирателите да гласуват за най-старата испанска национална партия, "за да не позволим на трите партии от десницата да обединят сили". Той бе принуден да свика тези предсрочни избори, тъй като не успя да прокара законопроекта за националния бюджет в парламента през февруари.

В следващия парламент вероятно ще влязат пет големи национални партии. Според социологическо проучване с участието на 16 194 души, имащи право да гласуват, Испанската социалистическа работническа партия ще спечели 30 процента от гласовете, Народната партия - 17 процента, "Гражданите" - 13 процента, крайнолявата "Унидос подемос" ("Заедно можем") - 12 процента и "Вокс" - 11 процента.

Право да гласуват имат 37 милиона испанци - 34,5 милиона, живеещи в Испания, и над два милиона в чужбина, посочи испанската избирателна служба, цитирана от Си Ен Ен.

Един от трънливите въпроси в тази предизборна кампания бе Каталуния. Десницата и левицата взаимно се обвиняваха, че ръководят неправилно отношенията между Мадрид и регионалното каталунско правителство. Имаше търкания и по въпроса за данъчната политика - десницата предложи намаляване на данъците с цел даване на тласък на икономиката, а левицата предложи увеличаване на данъците на най-богатите, за да преразпредели тяхното богатство и да помогне на най-бедните.

Ето пет неща, които трябва да се знаят за Испания, според Матьо Горс, Франс прес.

Риск от нестабилност

Макар и допитванията да отреждат победа на сегашния премиер Педро Санчес, неговата социалистическа партия остава далеч от абсолютното мнозинство. Затова се очаква той да сключи съюзи с крайнолявата партия "Подемос", подкрепата за която е спаднала, и с регионални партии, сред които вероятно ще са каталунските сепаратисти. Хипотезата за съюз с либералите от "Сиудаданос" обаче изглежда се изключва, тъй като те подават ръка на дясната Народна партия (НП).

Засега мнозинство, съставено от НП, "Сиудаданос" и крайнодясната партия "Вокс", изглежда малко вероятно, според данните от допитванията.

Нестабилността възникна след изборите през декември 2015 г., които сложиха край на двупартийния модел в страната с пробива на "Подемос" и "Сиудаданос" и се стигна до политическа безизходица. През юни 2016 г. бяха произведени нови избори и консерваторът Мариано Рахой стана премиер през октомври.

Пробив на крайната десница

Това е новото на тези избори. В Испания нямаше парламентарно представена крайна десница след смъртта на диктатора Франко през 1975 г., но в следващия испански парламент може да влезе ултранационалистическата партия "Вокс", сред чиито кандидати има генерали от резерва, защитници на франкизма. Според допитванията "Вокс" ще има около 30 от общо 350 депутати.

Несъществуващата в допитванията едва преди година формация предизвика трус на регионалните избори през декември в южната област Андалусия, където взе близо 11 процента от гласовете и помогна на НП и "Сиудаданос" да прогонят социалистите от управлението на историческата им крепост.

Неизбран премиер

След загубата на предишните избори, на които получи само 84 депутатски места - най-слабият резултат на социалистите в съвременната им история - Педро Санчес успя да оглави правителството през юни м. г. благодарение на подкрепен от "Подемос", каталунските сепаратисти и баските националисти вот на недоверие срещу Мариано Рахой, чиято НП беше осъдена при един мегапроцес за корупция.

Каталуня

Година и половина след опита за отцепване на Каталуня през октомври 2017 г. - най-тежката политическа криза в Испания от 40 години - каталунският въпрос остава централна тема на обсъждане.

Няколко дни след началото на историческия процес на бившите им ръководители, каталунските сепаратисти накараха през февруари Педро Санчес да свика предсрочни избори, като отказаха да подкрепят предложения от него бюджет.

Социалистът, който би искал да не му се налага да разчита на тях за сформиране на евентуално мнозинство, неотдавна потвърди, че отхвърля всякакъв референдум за самоопределение, но обеща повече автономия.

Десницата и крайната десница, които обвиняват Санчес в предателство заради опита му да води диалог със сепаратистите, превърнаха нападките срещу каталунските "превратаджии" в един от лайтмотивите на кампанията си.

Икономика

След като Испания преживя тежка рецесия и няколко години драстични бюджетни икономии, нейната икономика рязко се съживи с три години растеж над 3 процента от 2015 до 2017 г. Този растеж обаче се забавя (2,6 процента през 2018 г. и очаквани 2,2 процента за 2019 г.), а безработицата, която е 14,45 процента - второто най-високо равнище в Европа след Гърция - остава главен повод за тревога за испанците.