Електронното издание на първия вестник в югозападната ни съседка - „Нова Македония“ публикува коментар под заглавие „Българите нападат – ние мълчим“. Агенция „Фокус“ представя статията на Панде Колемишевски без редакторска намеса .

Ако при постигането на договора основната максима и принцип се съдържаха в изречението „Не гледайте в миналото, а в бъдещето“, въпросът е защо сега от българската страна извират нациоаналистически страсти. Отделен е въпросът кому са нужни отворените закани, че ако Македония не приеме исканията на българите за историята, няма да има подкрепа за влизането й в Европейския съюз. Изявленията на министрите дават индикации, че българското правителство не само ще поставя условия, но и ще дава оценка на Северна Македония по последния ден, до последната капка кръв, образно казано, де…

Така, както започва да се повишава температурата на въздуха, както започват да напичат слънчевите лъчи, така се увеличава и ултравиолетовото излъчване и се нажежава атмосферата около македонския въпрос във високите ешелони на политическата власт в България. В един и същи момент, с един глас и почти със заканителен тон двама видни членове на правителството в София – министри- се изказаха по него. Това са министърът на външните работи Екатерина Захариева и министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Може да се вярва, че техните изявления не са свързани с атмосферните и климатичните промени, не са резултат от метеорологичното влияние върху функционирането на мисловните процеси в главите на двамата министри.

И двамата ясно подчертава червените линии, до които достига българската подкрепа за Македония за бъдещото членство в ЕС. В даден исторически момент това ще означава - няма македонци, т.е. македонците са българи. Това е написано в историческите си книги, старите документи, съхранявани в архивите им до 1944 г., когато според тях македонците са били измислени от Коминтерна и от Тито. Ако новоизлюпените северномакедонци (след гръцка заповед) не са съгласни с посочения факт, т.е. че те са българи, няма нищо от европейската Северна Македония.

Безспорно е, че от деня, в който македонската национална мисъл за македонците като отделна, самостоятелна нация, през втората половина на XIX век, историята ни е свързана (с близките ни, но никога справедливи) три ключови съседи: България, Сърбия и Гърция. Справедливо е да се каже, че България е била по-напред, там са се образовали и творили редица македонски политически и културни дейци, видни революционери, че там има най-силен израз на революционното движение за освобождението от турците, движение, което се разпространи по цялата територия на тогавашната географска Македония. Както, от друга страна, е безспорно, че същите хора са били под тяхната окупация, или, меко казано, под тяхното управление, ако думата окупация е пресилена и не е по политическата европейска мода. Не само сред македонците, но и сред по-възрастните българи съществува емоционално разделение по отношение на миналото на Македония. Някои го смятат за най-трагичната част от тяхната история, други за най-романтичната, но всички съжаляват за пропуснатия шанс за създаване на Велика България.

И двамата министри, вероятно недоволни от работата на членовете в съвместната комисия за корекция и сближаване на учебниците по история, ясно предупреждават, че няма да правят компромиси, които биха били в обща или македонска полза. Нито събития, нито личности, нито Гоце Делчев, нито Илинденското въстание, нито някой от хората от онова време, които са македонци по географски принцип, а по националност – българин. Включително и работата на светите братя Кирил и Методий и светиите Клемент и Наум влизат в полето за антимакедонско действие и плана на църквата, сегашната Македонска православна църква. Известен е опитът за сближаване между двете църкви, но още по-известно е, че сближаването чрез формата майка-дъщеря бе експресно прекъснато. 

В интерес на истината, и Захариева, и Каракачанов имат цял куп аргументи, които може да докажат българската истина. За тях и българите изобщо не е спорно, че цялата територия на Македония е било развито силно българско национално чувство. Няма да се искрени, ако не кажем, че в някои домове в днешна Република Северна Македония все още се пазят снимки на българските войски, посрещнати сърдечно с хляб и сол, с цвете, със сълзи от радост, така както българите са посрещнали руските войници. Но още се пазят скришом портрети и на цар Борис, Сталин и Тито. 

Сегашната офанзива на такова високо ниво вероятно не е случайна, така както не е случаен странният повод за корекция на учебниците, като се премине от експерти към супер-екстра политическо ниво. Вероятно целта е не само да се критикуват техните преговарящи, но и да се изпрати съобщение до македонските власти да следят какво правят и докъде може да стигнат с исканията на Македония. Тази задача, подкрепена с подходяща артилерия, беше дадена на Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, които сега са поставени на първата бойна линия, за да пазят премиера Бойко Борисов, който - според известната политическа практика - ще има последната дума. Със сигурност обаче думите му не може да се различават от тези на двамата му най-важни служители. Зад Захариева, адвокат и бивш адвокат, няма опашки от български националисти, които не може да се каже за Каракачанов. Този сътрудник на бившата държавна служба за сигурност по времето на комунизма, сега председател на българската ВМРО и министър на отбраната, носи знамето на българския национализъм, най-категоричен в твърдението, че никога не е имало, а в бъдеще не може да има македонци като отделен народ.

Ако историята е спорна, настоящето не е спорно: дори и днес в Македония има граждани с българско национално чувство, има искания да бъдат вписани в Конституцията, да се образуват асоциации, дори партии и други подобни. Факт, изключително неблагоприятен за оцеляването на македонската нация, е, че близо сто хиляди, предимно млади хора, днес са български граждани, имат български паспорти, с които са намерили работа и са мигрирали в развитите страни на Запад. Това са факти, върху които може да се изгради бъдещото приятелство, а не твърдата теза, че македонците са българи и че всичко в македонската история е българска работа.

Не може да се избегне впечатлението, че провокациите отправени тези дни, са преднамерен опит ситуацията да бъде докарана до положение, в което от македонците да се иска невъзможното.Честно казано, по този аспект, във всяко отношение, България изпреварва Македония, благодарение преди всичко на променените геополитически условия на Балканите.

Докато в бивша Югославия Македония имаше силата, а България - страх, сега е обратното. България е силата, а страхът е в Македония. Но когато правителството на Зоран Заев показа силна воля за изграждане на нови мостове на приятелство, когато изминаха две години от подписването на Договора за приятелство и сътрудничество, в който принципите на това сътрудничество са установени като цяло, настоящите български тревожни реакции не само са преувеличени, но и могат да бъдат категоризирани като враждебни и етикетирани като опити за разрушаване на постигнатото споразумение. Те не са в духа на този документ, в който ясно се посочва, че трябва да се избягват остри думи и черна пропаганда от двете страни.

Ако при постигането на договора основната максима и принцип се съдържаха в изречението „Не гледайте в миналото, а в бъдещето“, въпросът е защо сега от българската страна извират нациоаналистически страсти. Отделен е въпросът кому са нужни отворените закани, че ако Македония не приеме исканията на българите за историята, няма да има подкрепа за влизането й в Европейския съюз. Изявленията на министрите дават индикации, че българското правителство не само ще поставя условия, но и ще дава оценка на Северна Македония по последния ден, до последната капка кръв, образно казано, де… Те заявяват, че няма да направят компромис с истината, забравяйки, че всяка истина има две страни, а едно събитие, една история има дузина версии.

Какво прави македонското правителство, нашите министри, какво правят нашите „видни" интелектуалци, анализатори и политици? Те не правят нищо, защото погледите им са вперени в бъдещето, колкото и да е далечно и неясно. Как реагират партиите? Никак! Интересуващи се само от власт, те имат усещането, че са забранени, тъй като се страхуват да защитят македонските интереси, те не могат да обиждат чужд или вътрешен фактор, натрапчив посланик. Какво правят македонските медии, как реагират на такива ситуации? Те мълчат, прескачат, омаловажат македонските национални интереси за сметка на своите собствени доходоносни интереси.