„Единствената причина да бъдат така мащабно разработвани от Държавна сигурност редица юристи, които властта след 9 септември 1944 г. е забранила, е, че те са част от тогавашния интелектуален елит на България не само в областта на правото и най-вече заради това, че тези хора имат различно мислене и по един или друг начин са били готови да се противопоставят на комунистическата власт”.

Това заяви проф. Веселин Вучков, преподавател в Академията на МВР, по време на Общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, провеждащ се в Нов български университет във вторник (4 декември 2018 г.), съобщава desebg.com.

Проф. Вучков изнесе лекция „Забранени, за да бъдат забравени”, в която представи три имена в българската наказателно-правната наука – проф. Никола Долапчиев, Светослав П. Велчев и проф. Никола Саранов. И тримата са изявени юристи преди Деветосептемврийския преврат.

Проф. Долапчиев е преподавател наказателно право и член на БАН, специализирал е в Германия. По време на т. нар. Народен съд той е защитник на княз Кирил Преславски, но усилията му да докаже неучастието на брата на цар Борис III в много от обвиненията не се увенчава успех, защото смъртните присъди на регентите, министрите и депутатите са определени от Георги Димитров в Москва.

Заради близостта си със „Звено” проф. Долапчиев е назначен за пълномощен министър на страната във Великобритания през лятото на 1947 г., но още през следващата година е отзован от комунистическата диктатура.

Юристът обаче отказва да се завърне в комунистическа България и остава със семейството си в Лондон. През 1957 г. заминава за САЩ и се установява в Лос Анджелис, където преподава в Калифорнийския университет.

ДС предприема срещу него мащабна разработка под псевдонима „ДИПЛОМАТА”. Три години преди смъртта му през 1964 г. ДС прекратява разработката.

През 1971 г. в чужбина посмъртно е издадена книгата му „България – създаването на сателит”, в която той прави анализ на събитията в периода 1944-1953 г. И до днес тази книга не е издадена на български.

Втората личност, която проф. Вучков представи е роденият в Бесарабия Светослав П. Велчев, съдия, който в периода 1932-1938 г. е първият председател на Върховния административен съд в България.

Той почива през 1943 г., но цялата негова литературата е забранена след 9 септември 1944 г.

Третият представен портрет бе този на проф. Никола Саранов, основоположника на българската криминалистика. Неговият дядо е участник в национално-освободителното движение. Никола Саланов завършва право в Софийския университет и специализира в Германия и Франция.

В периода 1939-1951 г. той е ръководител на катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство. Декан е на Юридическия факултет на Софийския университет (1931-1932 г. и  1944-1945 г.). Основният му курс е „Българско наказателно-процесуално право”.

Комунистическият режим обаче го принуждава да напусне университета и го оставя безработен. ДС го разработва под псевдоним „ГАДАТЕЛ” по линия на „Бивши хора”, като поставя под контрол цялата му кореспонденция и контакти.

В разработката срещу професора са ангажирани седем оперативни работници и множество агенти. По разработката е правено предложение тя да прерасне в следствено дело и проф. Саранов да бъде съден, но до това не се стига, тъй като ДС така и не открива доказателства, за да бъде той осъден.

От думите на проф. Вучков стана ясно, че той е използвал информация за юристите от сборника на Комисията по досиетата за юриспруденцията, от техните досиета (на Долапчиев и Саранов), както и от фамилни архиви на някои от учените.

На семинара присъстваха студенти и представители на академичната общност в НБУ, членовете на Комисията по досиетата Екатерина Бончева и Борис Михайлов, както и журналисти.

Историкът доц. Веселин Методиев от НБУ,  заяви, че запазването на паметта за подобни положителни фигури от българския елит е изключително важна, защото чрез тях се показва доброто на фона на злото в лицето на режима и репресивния му апарат. Той се ангажира с издаването на български на книгата на проф. Долопчиев.

снимки: desebg.com