Сред развалините на германски параход, потопен от руски самолети в края на Втората световна война, вероятно се крие несметно богатство. До този извод стигат група водолази, които откриват на борда на "Карлсруе" сандъци със скъпоценно обзавеждане. Предположенията им са, че то е част от легендарната Амбър стая, или т.нар. Кехлибарена стая, която наричат още Осмото чудо на света, построена и обзаведена в началото на 18. век. 

Коритото е открито на север от полския морски град Устка на дълбочина от 88 метра след повече от година търсене из дъното на Балтийско море. Екипът от амбициозни водолази, наречен Baltitech, се води от опитния и амбициозен Томаш Стахура. Експертът си е наумил да намери заграбеното обзавеждане от легендарната стая и изглежда, че най-накрая е успял да го направи, пише изданието livescience.

SS Karlsruhe, както е цялото име на парахода, участва в масовата германска евакуация през април 1945 г., наречена от нацисткото ръководство операция "Ханибал". Тя се провежда по времето, в което съветската Червена армия напредва сериозно на Запад. На 12 април същата година 60-метровият кораб става последният германски съд, който напуска Кьонигсберг - сега Калининград в Русия. Параходът започва своя дълъг път към бягството, но няколко дни по-късно е потопен от съветски военни самолети. 

Всъщност, уточнява изданието, някои историци отдавна подозират, че многото сандъци, натоварени на нацисткия кораб, са съдържали онова, което все пак е останало от прочутата стая - пребогато украсена зала на руския дворец. 

"Истината е, че ако германците са взели нещо ценно от бреговете на Kьонигсберг, то те със сигурност са го натоварили именно на "Карлсруе". Корабът просто е бил последният им вариант", твърди Томаш Стахура. 

Кехлибарената стая 

Кехлибарената стая е зала в Екатерининския дворец в бившата резиденция на руските царе в Царское село, много близо до Санкт Петербург. Представлява зала, напълно облицована с кехлибарени панели със златни кантове и огледала. Именно заради неземната си красота често е наричана от съвременниците си Осмото чудо на света. 

Майсторите й я създават в началото на 18. век и малко след това тя е подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на тогавашния му съюзник - руския самодържец цар Петър I.

Концепцията и дизайнът на стаята са дело на Андреас Шлютер, а направата - на датския майстор Готфрид Волфрам. Поръчана е от Фридрих I, който се самокоронясва за пруски крал, а неговият син я подарява на руския цар 15 години по-късно. Самото транспортиране от двореца в Шарлотенхоф до Санк Петербург е било истинско изпитание. Инженерите на Прусия все пак измислили начин - разглобили я, опакова ли я в 18 сандъка и за няколко месеца "чудотото" пристигнало. 30 години по-късно Елисавета Петровна пък заповядва стаята да се премести отново - този път в Царское село.

Стаята на практика е плячкосана от германците през 1941 г., когато превземат двореца. Съветите опитват да скрият красотата на стаята, като покриват кехлибара с тапети, но нацистките търсачи на съкровища бързо се досещат какво се крие под тях. Те демонтират стаята за трети път в нейната история и я транспортират на парчета до Кьонигсберг, където е сглобена и изложена на показ.

В края на Втората световна война обаче Кьонигсберг е тежко бомбардиран от английските Кралски въздушни сили и след падането на града на 9 април 1945 г. никой повече не вижда стаята. Теориите за изчезването й са много - от тази, че е разрушена при бомбардировките, през тази, че е скрита в подземен бункер или заровена в мините на планините по чешко-полско-немската граница. Последната теория сега вече изглежда и единствената истинска - натоварена на нацистки кораб, отплувал в Балтийско море. 

Днес съкровищата от Кехлибарената стая се оценяват на около 500 млн. щатски долара.