В Русия парите за войната свършват: Кремъл може да посегне към спестяванията на гражданите

След конфискацията на активи и увеличаването на данъците Кремъл може да прибегне до нов източник за финансиране на войната – частните пенсионни спестявания на руснаците. Това пише старшият научен сътрудник по геоикономика и технологии в Европейския съвет за външна политика Агата Демаре в анализ за Foreign Policy.

През юни руското Министерство на финансите подкрепи законопроект, който предвижда прехвърлянето на близо 40 млрд. долара от частните пенсионни натрупвания в държавната хазна. През същия месец лидерът на Комунистическата партия Генадий Зюганов призова Владимир Путин да използва почти 1,8 трилиона долара, които руски компании и граждани държат по банкови сметки, за подпомагане на държавните финанси. По думите му това са „три държавни бюджета, които просто лежат в банките и обогатяват банкерите“.

Според Демаре през първите две години от войната дори обикновените руснаци са подобрили финансовото си положение. Заплатите са нараствали бързо, военните заводи са създавали нови работни места, а щедрите плащания към военнослужещите по договор са насочвали значителни средства към най-бедните региони на страната. Този модел обаче вече е изчерпан, тъй като достъпните източници на финансиране постепенно намаляват.

Първата стъпка е била конфискацията на частни активи. По данни на изданието Cedar, основано от руски икономисти в изгнание, между началото на 2022 г. и края на 2025 г. прокуратурата е завела искове за отнемане на активи на стойност около 60 млрд. долара. Национализацията продължава и днес. През май съдът прехвърли в полза на държавата активите на основателя на „Русагро“ Вадим Мошкович на стойност 7,6 млрд. долара – най-голямата конфискация в рамките на настоящата вълна на национализация. За да избегнат подобна съдба, част от руските олигарси са започнали доброволно да предоставят милиарди долари на държавата или да изнасят богатството си в чужбина.

Предприемачите, които са успели да запазят компаниите си, са изправени пред сериозно увеличение на данъчната тежест. От 2025 г. данъкът върху печалбата е повишен от 20% на 25%, като властите са очаквали това да донесе около 22 млрд. долара допълнителни приходи годишно. Очакванията обаче не са се оправдали, тъй като много компании вече работят на загуба. През 2025 г. общите им разходи са надхвърлили приходите с около 150 млрд. долара.

След като възможностите на бизнеса започват да се изчерпват, Кремъл прехвърля все по-голяма част от военните разходи върху държавните компании и регионите. Най-показателният пример е „Газпром“, който преди осигуряваше около 10% от приходите във федералния бюджет. През 2022 г. компанията е била задължена да преведе на държавата сума, равностойна на 72 млрд. долара, а през 2023 и 2024 г. е извършвала допълнителни месечни плащания от по 50 млрд. рубли. Това доведе до първата годишна загуба на „Газпром“ от близо четвърт век. Макар през 2024 г. компанията отново да излезе на печалба, пазарната ѝ капитализация е спаднала до около 26 млрд. долара – 15 пъти по-малко в сравнение с върха през 2008 г.

Подобна е ситуацията и в руските региони. Федералният бюджет намалява социалните разходи и прехвърля все повече задължения към местните власти, които трябва да финансират обезщетенията за семействата на загиналите военнослужещи, възстановяването на окупираните украински територии и бонусите за новобранците. В резултат 73 от общо 89 руски региона приключват 2025 г. с бюджетен дефицит.

Според анализа Кремъл вече се насочва към най-чувствителния източник на средства – парите на населението. От януари ДДС в Русия беше увеличен от 20% на 22%, като властите открито обясниха мярката с необходимостта от повече средства за отбрана и сигурност. Освен това правителството планира между 2026 и 2028 г. цените на газа, електроенергията и отоплението да нараснат с близо 28%, въпреки че официалната прогноза за инфлацията е около 5%.

Следващата стъпка може да бъде използването на частните пенсионни спестявания. Законопроектът предвижда около 40 млрд. долара да бъдат прехвърлени от частните пенсионни сметки към държавния пенсионен фонд, който инвестира почти половината от средствата си в държавни облигации. Според Демаре това е начин Кремъл да финансира бюджетния дефицит, който само през първите пет месеца на годината вече е надхвърлил с близо 60% планираното равнище за цялата година.

Проблемът се задълбочава и от намаляващия интерес към руските държавни облигации. През юни и юли Министерството на финансите е било принудено да отмени три от всеки четири аукциона поради липса на достатъчно търсене.

Демаре подчертава, че това не означава неизбежен срив на руската икономика. Според нея Кремъл все още разполага с възможности да увеличава данъците, да съкращава разходите или да конфискува активи. Всеки следващ рубъл обаче ще бъде все по-труден за събиране от политическа гледна точка. Именно това, според авторката, е основният ефект от западните санкции – Русия няма да остане без средства в близко бъдеще, но намирането на нови източници на финансиране става все по-сложно.

Икономиката на Русия

Руската икономика практически е спряла да расте. През първите пет месеца на 2026 г. БВП на страната се е увеличил едва с 0,2%. На този фон Владимир Путин призова за стимулиране на инвестициите, но големите руски компании продължават да ограничават капиталовложенията си заради намаляващите печалби, високите лихви и икономическата несигурност.

Междувременно Централната банка на Русия шести пореден месец продава злато от резервите си, за да покрива дефицита във федералния бюджет, който за първото полугодие е достигнал близо 6 трилиона рубли. Само през юни златният резерв е намалял с още 9,33 тона, а от началото на годината – с общо 43,5 тона.

faktor.bg