Дискусия „Творци против тоталитаризма“ в Загреб осветява падането на комунизма в България

Дискусия на тема „Творци против тоталитаризма“, посветена на 30 години от падането на комунизма в България, се проведе на 19 ноември 2019 г. в Загреб по инициатива на българското посолство, съвместно с Офиса на Европейския парламент в хърватската столица, съобщават от пресцентъра на МВнР. В събитието взеха участие българските евродепутати Андрей Ковачев и Александър Йорданов, ръководителят на ЕП в Загреб Виолета Симеонова, посланик Генка Георгиева, представители на дипломатическия корпус в Хърватия, на българската общност в Загреб и др.

Редом с падането на Берлинската стена и началото на демократичните процеси в Централна и Източна Европа дискусията отбеляза и две годишнини, свързани с известния български поет дисидент и сатирик Радой Ралин – 15 години от неговата смърт и 51 години от изгарянето на първото издание на книгата му „Люти чушки“. Виолета Симеонова-Станичич, ръководител на офиса на Европейския парламент в Загреб, подчерта, че целта на участниците е да говорят ясно за комунистическия период, който в България според нея е много „костелив орeх“.

Българският евродепутат Андрей Ковачев изтъкна, че трябва постоянно да се съпротивляваме на фалшивата информация за събитията от близкото минало и да се стремим да тълкуваме историята обективно, заяви. Той подчерта, че мнението, че в България не е имало съпротива срещу комунизма е погрешно и цитира данни за 30 хиляди убити още в началото на режима, за съществуването на 82 концентрационни лагера в България, през които са преминали 90 хиляди души и др. Евродепутатът се спря на Резолюцията на ЕП относно значението на европейската памет за бъдещето на Европа (19.09.2019 г.), осъждаща сталинизма, хитлеризма и другите тоталитарни режими, сред чиито съавтори са двамата с Александър Йорданов.

Александър Йорданов представи делото на Радой Ралин, като сподели спомени от познанството си с българския автор. Той посочи, че епиграмите на Ралин, пълни със сатира и черен хумор за режима, са били част от народния фолклор.

Спирайки се на българо-хърватските литературни отношения в периода на комунизма, посланик Георгиева очерта още една малко позната връзка между двата народа, а именно  приятелството между творците дисиденти, сред които особено се открояват Радой Ралин и Весна Парун. Заради връзката си с инакомислещи творци в България хърватската поетеса е била разследвана и от комунистическата „Държавна сигурност“, а най-красивата й лирика, посветена на България, е била забранена.

Събитието бе съпътствано от изложба с пана, представящи творчеството на Радой Ралин, Райко Алексиев, Борис Димовски, Тодор Цонев и др.