Ваксините са един от най-ефективните начини за предпазване от инфекциозни заболявания. Те „обучават“ имунната система да разпознава и да се защитава срещу определени вируси или бактерии, без човек да се разболява тежко. Така рискът от развитие на сериозни усложнения и разпространение на болестта значително намалява.

Някои ваксини предпазват само от едно заболяване, а други – от няколко. Възможно е също да се прилагат няколко ваксини наведнъж за по-широка защита.

Как работят ваксините

Повечето ваксини съдържат антиген – отслабен или инактивиран щам на вирус или бактерия, или малка негова част.

Ваксиниране – при поставяне на ваксината организмът разпознава антигена като чужд.

Имунен отговор – активират се имунни клетки, които започват да произвеждат антитела и изграждат имунна памет.

Защита – ако човек по-късно се срещне с истинския вирус или бактерия, имунната система реагира бързо и ефективно, като не позволява развитието на болестта.

Така ваксинирането предпазва без риск от тежко протичане на заболяване, за разлика от естествената инфекция, която може да бъде опасна и да доведе до усложнения.

Защита и колективен имунитет

Различните ваксини осигуряват различна по сила и продължителност защита. При някои е необходима бустерна доза, докато други създават доживотен имунитет.

Ваксинацията предпазва не само отделния човек, но и цялата общност. Когато достатъчно голяма част от хората е имунизирана, рискът от разпространение на инфекцията намалява. Това явление се нарича колективен (или стаден) имунитет и защитава и неваксинираните, например хора със здравословни противопоказания за ваксинация.

Какво съдържат ваксините

Освен антигени, ваксините могат да включват и други компоненти:

• Стабилизатори – запазват активността на ваксината при съхранение.
• Адюванти – усилват и удължават имунния отговор (напр. алуминий).
• Помощни вещества – вода, натриев хлорид, консерванти или вещества за стабилност.

В някои случаи може да има следи от вещества, използвани при производството, като яйчен протеин или антибиотици. Ако те крият риск за хора с алергии, това се отбелязва в официалната информация.

Основни видове ваксини

Съществуват различни технологии за разработка на ваксини:

• иРНК ваксини – съдържат инструкции (иРНК) за създаване на безвреден протеин от вируса. Клетките го произвеждат, а имунната система се научава да го разпознава. Тези ваксини не могат да причинят заболяване.
  Ваксини с вирусен вектор – използват безвреден вирус, който пренася информация за антигена.
• Инактивирани ваксини – съдържат убити вируси или бактерии.
• Живи атенюирани ваксини – съдържат отслабени, но живи микроорганизми.
• Токсоидни ваксини – съдържат инактивирани токсини, произведени от бактерии.
• Субединични ваксини – съдържат само определени части от патогена (напр. протеини).

Ваксините са един от най-големите успехи на медицината. Те не само предпазват отделния човек от тежки заболявания, но и защитават цели общества чрез колективен имунитет. Разбирането на техния механизъм и значение помага да се преодолеят съмненията и да се оцени ролята им за общественото здраве.