Може да се каже, че 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" доста неправомерно ги затворихме, те произвеждаха ток с цена 30-40 лв. на мегават, а сега 65 лв. в АЕЦ "Козлодуй". В Пакш, Унгария, работят абсолютно същите реактори, ние реално загубихме ресурс от милиарди левове. Това заяви в "Денят на живо с Наделина Анева" по Канал 3 Валентин Николов, ГЕРБ, председател на комисията по енергетика в Народното събрание, относно цените на електроенергията в страната и в чужбина.
По повод изказване на Кирил Домусчиев, че цената на тока в Германия е 1 евро, а у нас - над 60 евро, той поясни: "Това бе цената в един абсолютно случаен момент, освен това в Германия имат над 7000 часа, през които духа вятър, а при вятърна буря там имат огромен излишък на ток, дори има отрицателна цена на на ел. енергията."
Валентин Николов даде за пример за подобни разлики с ниската цена на ел. енергията у нас вчера и днес, и то пак заради вятъра. "В момента нашата енергия е най-ниската - днес и вчера, една от ниските в Европа, поради факта, че духа много вятър при нас".
По думите му, ако не се подготви, България рискува да плати много скъпо за т. нар. Зелена сделка на ЕС, касаеща постепенното намаляване на въглеродните емисии до нулеви емисии през 2050 г. В България, обаче, въглищните централи произвеждат над 40% от потребяваната електроенергия.
"Зелената сделка ще струва на България доста скъпо, и България трябва в точния момент са предприеме своите стъпки", подчерта Валентин Николов. Той предрича "голяма революция" в земеделието покрай Зелената сделка заради емисиите, както също и в транспорта. "България трябва да е подготвена, това ще струва много пари - бизнес инвестиции, европейски средства, и т. н., и ако ние не го направим, ще си платим скъпо."
За предстоящото от 1 юли излизане потребителите на свободния пазар за купуване на електроенергия Валентин Николов поясни: "От 1 юли всички домакинства с инсталирана мощност над 50 киловата за битови потребители, за небитови - над 30 киловата, излизат на свободния пазар и ще си купуват ток. Ние се спряхме на една условна граница като за първа вълна - 30 киловата или над нея инсталирана мощност към електроразпределителните дружества за небитовите потребители, 50 киловата - за битовите, като за големи къщи с басейни или с голямо потребление на електрическа енергия за отопление", каза Николов.
Той уточни, че по данните от електроразпределителните дружества са установени около 2100 такива големи къщи или кооперации, които потребяват 50 и повече киловата. "Става дума за площ по около 300-400 кв. м, отопляеми с електричество."
Валентин Николов даде за пример, че сега семейства с 2 климатика в апартамента си са с потребление до 12 киловата. "50 киловата е страшно много - един бойлер е 2 киловата, климатик е 2-2,5 киловата. До 50 киловата трябва да греете доста неща - сауна, басейн, да извършвате нерегламентирана дейност, отдаване под наем на студия за красота, които изискват голяма мощност за парни бани, солариуми и т. н.", успокои той.
"Целта е сега всеки с голяма мощност да си плаща за това, че е заел тази мощност. По-добре е хората да взимат толкова, колкото потребяват, така ще се насърчат програми и вложения, защото сега, когато са на регулиран пазар, всички стоят и не реагират", каза инж. Николов.
За прогнозата на бившия омбудсман Мая Манолова, че от 1 юли цената на един мегават/час ел. енергия ще скочи със 7 лева, Валентин Николов коментира, че от негово име и на колегата му от енергийната комисия Бойчев е внесено предложение, което, ако бъде прието, ще увеличи цената на мегават/час с един лев. "Ако се приеме предложението на Министерския съвет, увеличението ще е 2 лева. Вероятно всички ще поискат нашето предложение с колегата Бойчев", предположи Валентин Николов.
Валентин Николов
Причината ще са емисиите, същото ще се случи и в транспорта
Фактор Фактор
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг