По думите му нормалната разлика в цените на отделни обекти е 1 – 2 ст., а разлика от 40 ст. е за сметка на неплатени данъци и акциз
Председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Валентин Златев прогнозира, че се очаква понижение на цените на горивата, заради конюнктурата на международните пазари. Златев говори за състоянието на вътрешния пазар на течни горива на семинар на БПГА в Стара Загора.
Цените на горивата обаче неизбежно ще се увеличат, ако се наложи търговците да закупуват специален хардуер и софтуер, който би позволил на касовата бележка във всяка бензиностанция да се изписва как е образувана тя и каква е конкретната цена в дадения обект. Идеята лансира и премиерът Бойко Борисов в участието си в „Шоуто на Слави“.
От асоциацията обаче приветстват това нововъведение, щом то води към изсветляване на пазара. Един милиард лева годишно е загубата за фиска от сивата икономика, посочи Златев. В отговор на журналистически въпрос какво е неговото обяснение - защо протестите срещу високите цени на горивата са избухнали през ноември, когато цените са започнали да падат, а не преди три месеца, когато те всеки ден са се повишавали, Златев изтъкна, че протестите са провокирани от заинтересованите да не платят този един милиард. А темата с горивата е избрана, защото лесно възбужда емоции в обществото.
От 2000 година досега Лукойл е платил 35,427 млрд. лв. данъци и такси, обърна внимание той.
Валентин Златев припомни изказване на един от протестиращите, който пита защо в една бензиностанция цената на литър гориво е 1,80 лв., а в друга – 2,20 лв. Златев каза, че въпреки че бензиностанциите не са посочени конкретно, той е сигурен, че обектът с високата цена е на някоя от компаниите от БПГА и попита чия е другата бензиностанция. И откъде е дошла тази разлика от 40 ст., след като изходният продукт – петролът е с международна цена, производствените цени са почти еднакви навсякъде в Европа и крайният продукт е един и същ.
Според него нормалната разлика в цените на отделни обекти е 1 – 2 ст. Затова и няма смисъл отделните търговци, които са на светло, да правят договорки за крайната цена. А по-ниската с 40 ст. цена може да дойде само за сметка на неплатени данъци и акцизи.
На българския пазар на горивата няма монопол, бе категоричен Златев. И обърна внимание, че в радиус от 900 км от София има 14 нефтопреработвателни завода.
Златев обясни и как се формира цената на 1 литър гориво. При автомобилния бензин 48% от цената се пада на нефта и неговата преработка и търговия, 51% - от ДДС и акцизи, 1% - от биокомпонента. Ако биокомпонентата отпадне, това би довело до намаляване на крайната цена с 2 – 3 ст. на литър.
Цената на 1 литър дизелово гориво се формира така: 53% се падат на нефта и преработката му, 45% - на ДДС и акцизи и 2% - на биокомпонентата. Хипотетично, ако тя отпадне, това би довело до намаляване на крайната цена с 3 – 5 ст. на литър. Данните са от преди две седмици, когато бе срещата на търговците с горива с вицепремиера Томислав Дончев.
Фактор
Цените на горивата обаче неизбежно ще се увеличат, ако се наложи търговците да закупуват специален хардуер и софтуер, който би позволил на касовата бележка във всяка бензиностанция да се изписва как е образувана тя и каква е конкретната цена в дадения обект. Идеята лансира и премиерът Бойко Борисов в участието си в „Шоуто на Слави“.
От асоциацията обаче приветстват това нововъведение, щом то води към изсветляване на пазара. Един милиард лева годишно е загубата за фиска от сивата икономика, посочи Златев. В отговор на журналистически въпрос какво е неговото обяснение - защо протестите срещу високите цени на горивата са избухнали през ноември, когато цените са започнали да падат, а не преди три месеца, когато те всеки ден са се повишавали, Златев изтъкна, че протестите са провокирани от заинтересованите да не платят този един милиард. А темата с горивата е избрана, защото лесно възбужда емоции в обществото.
От 2000 година досега Лукойл е платил 35,427 млрд. лв. данъци и такси, обърна внимание той.
Валентин Златев припомни изказване на един от протестиращите, който пита защо в една бензиностанция цената на литър гориво е 1,80 лв., а в друга – 2,20 лв. Златев каза, че въпреки че бензиностанциите не са посочени конкретно, той е сигурен, че обектът с високата цена е на някоя от компаниите от БПГА и попита чия е другата бензиностанция. И откъде е дошла тази разлика от 40 ст., след като изходният продукт – петролът е с международна цена, производствените цени са почти еднакви навсякъде в Европа и крайният продукт е един и същ.
Според него нормалната разлика в цените на отделни обекти е 1 – 2 ст. Затова и няма смисъл отделните търговци, които са на светло, да правят договорки за крайната цена. А по-ниската с 40 ст. цена може да дойде само за сметка на неплатени данъци и акцизи.
На българския пазар на горивата няма монопол, бе категоричен Златев. И обърна внимание, че в радиус от 900 км от София има 14 нефтопреработвателни завода.
Златев обясни и как се формира цената на 1 литър гориво. При автомобилния бензин 48% от цената се пада на нефта и неговата преработка и търговия, 51% - от ДДС и акцизи, 1% - от биокомпонента. Ако биокомпонентата отпадне, това би довело до намаляване на крайната цена с 2 – 3 ст. на литър.
Цената на 1 литър дизелово гориво се формира така: 53% се падат на нефта и преработката му, 45% - на ДДС и акцизи и 2% - на биокомпонентата. Хипотетично, ако тя отпадне, това би довело до намаляване на крайната цена с 3 – 5 ст. на литър. Данните са от преди две седмици, когато бе срещата на търговците с горива с вицепремиера Томислав Дончев.
Още от Бизнес
Мицотакис: Останат ли високи цените на енергията, Европа губи конкурентоспособност
Гръцкият премиер отбеляза, че Гърция вече се е превърнала от вносител на природен газ в регионален енергиен хъб, снабдяващ Югоизточна Европа, и подчерта, че енергийната сигурност е неразривно свързана с геополитическата
Министър Пулев: Преговорите с „Райнметал“ започваме от "празен лист"
Министърът на икономиката уверява, че са подадени документи за удължаване на дерогацията след решението на САЩ, подчертавайки, че "Лукойл" не преработва руски газ
Икономическа депресия и вълна от фалити заливат Русия
От януари до юни 2026 г. руските съдилища обявиха 3550 юридически лица в несъстоятелност - увеличение с 10,8% в сравнение със същия период на 2025 г., съобщава „Комерсант“