Това, което е направил Стоян Александров, не са приложими нито Законът за кредитните институции, нито Наказателният кодекс. Тази позиция изрази преподавателят по банково право Валери Димитров в своя коментар по Би Ти Ви във връзка със започналата проверка на прокуратурата на бившия финансов министър по обвинения в лихварство.

По думите на Димитров финансистът е сключил договори, за които се прилага Законът за задълженията и договорите. Те очевидно са неизгодни за кредитополучателите, но това не е дейност, която е поставена под разрешителен режим. Предоставянето на заеми със собствени средства, когато е по занятие, е поставено под регистрационен режим според Закона за кредитните институции. Регистрацията не е разрешение. Проблемът е, че нито Законът за кредитните институции, нито търговският закон дават определение какво е „по занятие“.

Николай Ганев, адвокат на един от потърпевшите, показа справка от Агенцията по вписванията, според която между 2002 и 2014 г. Александров е дал над 50 заема като физическо лице.

При 50 заема би могъл да се постави въпросът дали това не е по занятие, призна Димитров. Той повтори, проблемът е в това, че самият банков закон не е дефинирал понятието „по занятие“. „Затова нещата увисват, затова Наказателният кодекс не е приложим. Проблемът е, че няма институция, която да упражнява надзор дали определени лица не извършват тази дейност по занятие“, каза Димитров.

По думите му това може да определи само съдът.

Той каза още, че всичко е законно според Закона за задълженията и договорите, ако е в рамките на договорната свобода, т.е. страните може да договорят всичко, което на нарушава добрите нрави. Ако длъжникът претендира, че договорът е сключен при неизгодни условия, при крайна нужда, противоречи на добрите нрави, той може да го оспори по съдебен ред.

ой е сключил договори, за които се прилага Законът за задълженията и договорите. Те очевидно са неизгодни за кредитополучателите, но това не е дейност, която е поставена под разрешителен режим. Предоставянето на заеми със собствени средства, когато е по занятие, е поставено под регистрационен режим според Закона за кредитните институции. Регистрацията не е разрешение. Проблемът е, че нито Законът за кредитните институции, нито търговският закон не дават определение какво е „по занятие“.

Николай Ганев, адвокат на един от потърпевшите, показа справка от Агенцията по вписванията, според която между 2002 и 2014 г. Александров е дал над 50 заема като физическо лице.

При 50 заема би могъл да се постави въпросът дали това не е по занятие, призна Димитров. Той повтори, проблемът е в това, че самият банков закон не е дефинирал понятието „по занятие“. „Затова нещата увисват, затова Наказателният кодекс не е приложим. Проблемът е, че няма институция, която да упражнява надзор дали определени лица не извършват тази дейност по занятие“, каза Димитров.

По думите му това може да определи само съдът.

Той каза още, че всичко е законно според Закона за задълженията и договорите, ако е в рамките на договорната свобода, т.е. страните може да договорят всичко, което на нарушава добрите нрави. Ако длъжникът претендира, че договорът е сключен при неизгодни условия, при крайна нужда, противоречи на добрите нрави, той може да го оспори по съдебен ред.