Искри прехвърчат по линията Подгорица-Белград заради сръбския език. Въпросите за идентичността в Черна гора отново са на предна линия.

Доцентката Николета Джуканович коментира, че „по-скоро става дума за влияние от Белград, отколкото за реална необходимост тези теми точно сега да бъдат поставяни на дневен ред“.

Демократичната народна партия (ДНП), смятана за близка до официален Белград, напусна правителството на 30 януари, след като кабинетът не се произнесе по исканията ѝ, свързани с идентичностните въпроси и споразумението за изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води в Ботун. Партията се оттегли и от управлението на Подгорица.

ДНП настоява за конституционни промени, които да определят сръбския език като официален, както и за приемане на закон за гражданството, позволяващ двойно гражданство без право на глас за хората, които живеят в Сърбия, но са с произход от Черна гора.

Сред исканията е и промяна на правилата за държавните символи, така че червено-синьо-белият трибагреник да бъде обявен за народно знаме и да се използва заедно с държавното знаме на Черна гора. Именно този трибагреник е бил определен като знаме в Конституцията на Княжество Черна гора от 1905 г.

След публикуването на резултатите от преброяването на населението през октомври 2024 г. просръбските партии подновиха исканията сръбският език да стане официален.

Конституцията на Черна гора определя черногорския като официален език, а сръбският е в служебна употреба заедно с босненския, хърватския и албанския. Данните от преброяването показват, че за 43% от населението майчин език е сръбският, а за малко над 34% – черногорският. Като черногорци са се самоопределили 41,1% от гражданите, а като сърби – 32,9%.

Преброяването беше предшествано от кампания на просръбски и проруски сили и медии, които призоваваха гражданите да се декларират като сърби. След огласяването на резултатите тези партии поискаха сръбският език да получи официален статут. Впоследствие обаче в рамките на управляващата коалиция беше постигнато съгласие да не се отварят идентичностни теми, за да не се блокира финалната фаза на европейската интеграция.

В управляващата коалиция в момента участват „Движение Европа сега“ (PES), „Демократична Черна гора“ (DCG), Бошняшката партия, „Нова сръбска демокрация“ (NSD), Социалистическата народна партия (SNP), Албанската алтернатива и Албанският форум.

В деня, в който ДНП напусна правителството, официална Подгорица извика за разговор сръбския посланик Небойша Родич заради публикация, свързана със сръбския език. В профила „Serbia in English“, поддържан от Службата за обществена и културна дипломация на сръбското правителство, беше посочено, че Черна гора „не признава сръбския език“, на който говорят 43% от гражданите, като се твърди, че това е „езикът на мнозинството според последното преброяване“.

Министерството на външните работи на Черна гора определи публикацията като „неподходящ начин за коментиране на статута на сръбския език“ в страната. Сръбското външно министерство отговори, че всичко е „погрешно интерпретирано“. В позицията се казва: „Учудващо е, че подобно съдържание се тълкува погрешно публично и с остър тон, съзнателно се вади от контекста и, особено, че публикация от социална мрежа получава статут на междудържавен въпрос“. В съобщението се уточнява, че става дума за публикация от неформален профил на правителствена служба, която „не се занимава с конституционния или правния ред на Черна гора, а с известна доза хумор обръща внимание на общоизвестния факт, че сръбският език е част от идентичността на значителен брой граждани на Черна гора“.

Публикацията беше придружена от откъс от популярна американска анимационна поредица, в който един от главните герои се крие в храсти, с текста „Черна гора е попитана защо не признава сръбския език, на който говорят 43% от нейните граждани“, с уточнение, че това е езикът на мнозинството според последното изследване. Начело на Службата за обществена и културна дипломация на сръбското правителство стои Арно Гийон, функционер на управляващата Сръбска прогресивна партия, който в миналото е имал връзки с крайната десница във Франция.

Пенсионираният професор от Белградския университет и бивш политик Жарко Корач смята, че Милан Кнежевич, с пълната подкрепа на Белград, се опитва да постигне по-значим политически резултат в Черна гора.

„Вече става доста ясно, че Белград е много нервен от факта, че Черна гора напредва много по-бързо по пътя на европейската интеграция, докато Сърбия преди повече от три години спря да се движи в тази посока“, заявява Корач.

Черна гора се смята за лидер сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз, докато Сърбия не е отворила нито една преговорна глава от декември 2021 г. На Подгорица ѝ остават за затваряне още 20 от общо 33 глави.

Кнежевич отхвърли твърденията в проправителствени белградски медии, че се е консултирал с президента на Сърбия Александър Вучич и че е получавал указания от него. Той твърди, че сърбите в Черна гора продължават да се сблъскват с проблеми при упражняването на правата си и че е необходима институционална борба за пълното им равноправие. Премиерът Милойко Спаич заяви на 29 януари, че мястото за иницииране и разглеждане на въпроса за сръбския език е Скупщината на Черна гора.

На 2 февруари ДНП внесе в парламента допълнения към Закона за държавните символи и Деня на държавността с предложение за използване и издигане на народното историческо знаме в червено, синьо и бяло.

Обявено беше и предстоящо внасяне на промени в Закона за гражданството. Кнежевич съобщи, че ще разговаря с лидера на „Нова сръбска демокрация“ Андрия Мандич за бъдещите действия на коалицията „За бъдещето на Черна гора“, като отбеляза, че е странно една част от коалицията да е във властта, а друга – в опозиция.

„В този момент председателят на парламента Мандич има далеч по-голямо влияние като представител на една от сръбските партии, отколкото Кнежевич“, смята Корач.

Доцентката Николета Джуканович отбелязва, че партиите в коалицията нямат съгласие по идентичностните въпроси и преследват различни интереси или поне различни пътища за постигането им.

„Ако имаше по-добра синхронизация между ДНП, партията на Мандич, СНП и другите формации, останали във властта, това щеше да бъде сериозен сигнал не само в контекста на евентуални нови парламентарни избори, но и за цялостната политическа ситуация“, смята тя. Тъй като подобна координация липсва, по думите ѝ „лесно може да се намери решение, което да запази това правителство“.

Общи избори в Черна гора се очакват през 2027 г. Въпросите за езика, гражданството и знамето бяха повдигнати от просръбската Демократична народна партия на Милан Кнежевич в момент, когато страната отчита значителен напредък по пътя към Европейския съюз.

Именно заради тях партията напусна правителството, чиято стабилност обаче не е застрашена. Кабинетът на премиера Милойко Спаич разполага с парламентарно мнозинство и без участието на ДНП.

Николета Джуканович коментира пред Радио „Свободна Европа“, че предизвикването на политическа нестабилност и отварянето на идентичностни теми целят потенциално да усложнят процеса на европейска интеграция./ БГНЕС