Върховният административен съд (ВАС) прие тълкувателно решение, в което в детайли разясни производството и предпоставките за защита срещу неоснователни действия на администрацията, предаде lex.bg.

Става въпрос за исканията по чл. 250 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който предвижда, че „всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона“.

Конкретният въпрос по него беше за това дали когато съдът установи, че всъщност действията се основават на закона или на административен акт, или не са извършени, искането е недопустимо, или е неоснователно.

С тълкувателното решение ВАС единодушно прие: „Наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона, е предпоставка за произнасяне по основателността на искането по чл. 250 АПК.“

Преди да стигнат до този извод върховните съдии обаче правят обстоен анализ на производството за защита срещу неоснователни действия на администрацията.

Те напомнят, че този вид защита е само и единствено срещу фактически действия, извършвани извън определените по закон правомощия на административния орган, респективно извън възложените функции на длъжностните лица. От нея са изключени: извършваните въз основа на закона волеизявления и приравнените им законни фикции, конклудентните действия, служещи за издаване на административен акт, както и административнопроизводствените действия.

„Спецификата на производството за защита срещу неоснователни действия се състои в бързината и незабавността в предоставяне на закрила от страна на съда, установил извършването на неоправдани фактически действия от административен орган и/или длъжностни лица“, заявява ВАС.

След това се спира на отделни аспекти на производството.

Първо посочва, че то започва с писмена молба до административния съд по местоизвършване на действието, тоест налице е специална местна подсъдност. „В искането следва да се съдържа посочване на фактическото действие, което искателят счита, че се извършва от административния орган и/или длъжностното лице, като по този начин се дава възможност на съда да идентифицира действието. Това определя обхвата и границите на предоставената на по-късен етап защита“, разяснява ВАС.

Вторият важен момент е, че чл. 252, ал. 1 АПК задължава местно подсъдния административен съд да разгледа искането незабавно, тоест в максимално кратки срокове.

„Спецификата на производството се състои в това, че при сезиране съдът не следва да оставя молбата без движение за представяне на доказателства, установяващи правния интерес на подателя, а само да констатира наличието на заявен такъв“, заявяват върховните съдии.

И сочат какви процесуални действия може да извърши съдът в краткия период от време, в който трябва да се произнесе по искането:

да задължи съответния административен орган и/или длъжностно лице, за които се предполага, че извършва неоснователни действия да предоставят данни относно основанието за извършването;
да извърши проверка дали се извършват сочените в искането действия, откога и на какво основание, както чрез органите на полицията, така и чрез други овластени за това органи.
„Разпоредбата на чл. 253, ал. 1 АПК задължава съда в най-кратък срок след приключване на проверката, въз основа на събраните данни и доказателства и след анализ на последните, да се произнесе с надлежен съдебен акт – разпореждане. С последното, при наличие на установени неоснователни действия, съдът нарежда те да бъдат безусловно прекратени, а при липсата на доказани такива – отхвърля искането“, обяснява ВАС.

И напомнят, че чл. 253, ал. 2, изр. последно АПК задължава органите на полицията да изпълнят разпореждането на съда незабавно, а чл. 254 АПК определя тридневен срок за касационно оспорване.

„Материалноправният спор в производството по чл. 250 и сл. от АПК се свежда до това дали е налице фактическо действие на административен орган или на длъжностно лице, което да не се основава на закона или на административен акт. Ето защо, наличието или липсата на такова действие е част от предмета на материалния спор и подлежи на проверка от съда при произнасяне по основателността на искането, не и по допустимостта му“, заявяват върховните съдии. И подчертават, че дали е налице извършено фактическо действие, което не се основава на закона или на административен акт, може да се установи едва след извършена проверка по реда на чл. 252, ал. 2 – 4 АПК, при която съдът събира данни и доказателства и ги подлага на анализ, тоест извършват се процесуални действия от съда, свързани с произнасянето му по същество на спора.

В решението се изброяват елементите, чието кумулативно наличие трябва да установи съдът, за да постанови крайния си акт – разпореждането за незабавно прекратяване на неоснователните действия:

• установяване на извършено фактическо действие;
• това действие да е извършено или от административен орган и/или от длъжностни лица в администрацията;
• с действието да се засягат права и законни интереси на искателя и
• фактическото действие да не е в изпълнение нито на административен акт, нито на закона.

„При липсата на която и да е от посочените кумулативни предпоставки, съдът издава акт, с който отхвърля искането. Не е налице липса на предмет, а оттам и липса на правен интерес у искателя при неустановяване на която и да е от кумулативните предпоставки за реализиране на търсената защита, водещи до недопустимост на искането, тъй като самият закон задължава съда да се произнесе с акт по съществото на спора“, заключава ВАС и подчертава, че законодателят не е предвидил правна възможност да се остави без разглеждане искането по чл. 250 АПК.